Журналисти и експерти бистрят медийното положение в България

"Да подкрепиш проект в защита на свободата на словото в една страна, член на ЕС, звучи направо абсурдно. Но когато тази страна само за няколко години се е сринала с 50 места в класацията на "Репортери без граници" по индекс на свободата на медиите и с 80-тата си позиция е не на последно място, а на най-най-последно място в ЕС, въпрос на гражданска отговорност е да участваш в натискането на "паник бутона" и да подкрепиш мобилизацията на гражданското общество в името на свободата и демокрацията".

Думите са на Aспарух Панов, експерт от фондация за свободата "Фридрих Науман", по време на дискусията "Медии без филтър – страхът и свободното слово".

"Винаги съм бил убеден, че свободата на словото и правото на информация са най-безспорните завоевания на демокрацията", добави Панов, цитиран от БГНЕС.

По думите му поведението на държавната власт днес по отношение на медиите поразително напомня поведението на властта по време на възродителния процес в последните години на комунизма.
Председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков обърна внимание, че проблемът не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много.

Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото, подчерта Цеков.

Според медийния експерт д-р Иво Инджов България устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.

Трябват конкретни практически стъпки за преодоляването на проблемите със свободата на словото, посочи той, визирайки либералната регулация.

Държавата трябва да има механизъм на контрол. Много важно е също всяко периодично издание да публикува собственика, реалния физически собственик на изданието, подчерта още Инджов.
ПР експертът Арман Бабикян изрази мнение, че хората просто не четат вече вестници и не си ги и купуват.

На тях не им се гледат и новини, искат да гледат Биг брадър и шоу програми, но не публицистика, не и онова, което ние наричаме стожер на свобода на словото. Това е страшното, посочи Бабикян.

"От казаното до тук имам чувството, че свободата на словото е под обсада. Това ми припомня за времето, когато бяхме в Сараево. Всички знаете, че това е най-голямата обсада, дори по-дълга от тази в Ленинград, но дори тогава имаше един тунел.

И в най-страшните времена, в най-големите бомбардировки, в най-големия политически натиск, минавахме през него. Имаше светлинка. Тази светлинка доведе до свободата – Сараево е свободно, така ще стане и със свободата на словото в България", заяви в края на дебата журналистът Любчо Нешков.