Парите обаче не могат да се пипат. Те са за научни проекти, не за заплати и ток

Поредният парадокс в милата ни родина. Учените, които гледат най-високо и далеко в небето са оставени да живеят на дъното. Млад астроном в Националната ни астрономическа обсерватория в Рожен взема 290 лева чисто на месец. Заместник-директорът Никола Петров се хвали със своите 600 лева.

За да закърпят положението, учените вече ще наблюдават и влиянието върху горите и околната среда. Така Министерски съвет ги спаси. Преди дни астрономите получиха 270 хиляди лева срещу два договора за работа по линия на ведомството на земеделието и това на околната среда и водите.

"Допълнителните ангажименти няма да пречат на основната ни работа", коментира в Пловдив зам.-шефът на обсерваторията Никола Петров. "Астрономите следят глобалните климатични изменения и как те влияят върху околната среда", допълни ученият. Проблемът е, че резултатите от подобни наблюдения и изследвания няма да се видят сега, а след години.

Годишната издръжка на целия Институт по астронимия излиза на 920 хиляди лева, от които 620 хиляди отиват за заплати, а минимум 300 000 са нужни за живота на Роженската обсерватория. Тази година обаче на учените до звездите отпуснали 260 хиляди. Този дефицит ги погубва. С идването на новата година в Рожен очакват глътка въздух. Ще дойдат пари от новия бюджет. За криза при тях се говори обикновено от ноември. И така вече трета зима.

"Не сме фалирали, имаме половин милион лева в банковите ни сметка", каза Никола Петров. "Тези средства обаче са за научни проекти и апаратура, а не за заплати и ток."

Астрономите чакат споразумение с управляващите - всеки да си каже какво иска от другия, коментира зам.-директорът.

В Пловдив зам.-шефът на астрономите бе при студенти, които са провели теренни изследвания от обсерваторията.

"Показваме живота на група специалисти на „ръба на небето” – между човешките страсти и звездната хлад", каза ръководителят на практиката доц. д-р Иван Чалъков от Философско-историческия факултет на Пловдивския университет. Той предлага учените там да си направят фотоволтаична централа и така поне да не мислят за разходи за електричество.

"На Рожен няма феодални старци, хората там са млади и много умни", разказа Кадрие Селимова. Според нея там се задържат само тези, които наистина обичат звездите. А за да оцеляват, работели допълнително като програмисти.

"Знаете ли, че нашият астрономически център е на 37-мо място по постижения от 194 страни?", попита разпалено и студентката Севдалина Кисьова.

Астрономът от Пловдив доц. Иван Попов има свое виждане за бъдещето на обсерваторията – да се обедини с колегите от Гърция, например.