Ние сме вероятно единственият народ, който произнася този звук по два начина

Нумерологията е велика наука, но още по-велика е буквологията. Аз още от началото си знаех, че избирането на Венета Марковска за конституционен съдия е несигурно и нетрайно, тъй като в името й липсва буквата "Ц" - както например при Цветанов, Цачева, Цветелина и така нататък, има и още.

Буквата "Ц" е знак за качество, с който се обозначават трайните неща в нашия обществен живот напоследък.
В различните варианти на латиницата тя се пише с две букви - TZ или се взема назаем чужда буква като например C, или пък отгоре се слага някаква странна чавка, която липсва по клавиатурите.

Това говори, че римляните не са "цъкали" достатъчно, за да увенчаят този звук с буква. Българският народ, който е дарил на славяните азбуката, още по времето на
цар Борис Първи е имал доста поводи да казва "ц-ц-ц" и да клати глава, демек как стана този сакатлък. Ами така, стана.

Забележете, че ние сме вероятно единственият народ, който произнася този звук по два начина - както с издишане, така и без дъх, само с език, при което именно вторият вариант изразява емоцията на въпросителния и удивителния знак прегърнати. Това е звук - препинация.

Самият Борис Първи също е казвал "ц-ц-ц" при неуспешните си опити да се уреди с църковен глава, няколкократно осуетени от римския папа. Сега можехме да сме католици и да имаме кардинал, който да се облича в червени и златни одежди, а не в тези черни бурки на родните владици, които никак не се връзват с S класата на мерцедеса.

Единствено Фори Светулката се опита да въведе модата на синьото расо, да разчупи малко костеливия канон, но после и той отплува към залеза.

Така че ние влизаме в православието с цъкане и тази традиция за кой ли път се потвърди - митрополит Григорий се отметна от подписа си, два-три дни по-късно парламентът се отметна от избора си, а сега всички анализи и коментари са напълно излишни, тъй като могат да бъдат заменени от това "ц-ц-ц" с поклащане на биокомпютъра, без никаква загуба в смисъла.

За разлика от другите пишещи кибици аз гледам далеч по-ведро на тези събития, защото те разкриват необятни хоризонти както пред Църквата, така и пред демокрацията. Ако например дядо Григорий може да оттегля подписа си, а с това и временния патриарх, в бъдеще всеки избор на патриарх ще може да бъде оттеглен
в момента, в който някой владика се събуди с друг акъл. Не искам да се меся в църковните дела, но тази доживотност е толкова отегчителна, на практика тя блокира социалната мобилност, а и много финансови възможности.

Това, разбира се, важи и за конституционните съдии. Щом парламентът веднъж оттегли Венета Марковска, то той може да оттегля всичките 4 съдии от своята квота. Това важи и за президента, и за съдебната власт, тъй като властите трябва да са равнопоставени - не е допустимо един да може да уволнява, а друг - не.

Но когато всички са равни, някой винаги е по-равен, както би казал Оруел. В случая това е президентът. Росен Плевнелиев си тръгна и с това бламира избора на Народното събрание. Ако и беше тръгнал при клетвата на своя избор, нямаше да има правни последици. Но сега "тръгването" се превръща в конституционна процедура, която поставя президента над другите власти и ни придвижва с една крачка към президентската република.

Аз винаги съм бил радетел за тази форма на управление, но никога не съм предполагал, че това може да е толкова лесно.
Сега президентът получава правото на вето над всички по-важни длъжности и постове в държавата. Той може да си тръгва при всяко заклеване на конституционни съдии. Но
той може да си тръгне и при заклеването на правителството воглаве с премиера.

Ами главния прокурор? Депутатите заклеваха ли се? Май да. Достатъчно е президентът да си вдигне чуковете и после целият народ ще цъка "ц-ц-ц-ц" като швейцарски часовник с кукувица.

Повод за размисъл - а дали това не важи и за Цецка Цачева? Ами ако си тръгнат репортерите и камерамените? Тогава как народът ще разбере дали някой го управлява?
Бих препоръчал на г-н Плевнелиев да се запознае с чудесната поезия на Андрей Германов, тъй като той има няколко стихотворения на тема как човек трябва да си тръгне, "преди да е изпита чашата до дъно", "тръгни в нощта, нощта е синя".

Има и за тръгване в по-интимна обстановка, нещо като "тръгни си гола...", забравил съм как беше, цитирам по памет. Има и стихотворение за отдалечаването. Да, това е певецът на многозначителното тръгване и един държавен глава е длъжен да го наизусти.
Без никаква връзка и в рамките на празното дърдорене искам да препоръчам на Вежди Рашидов едно ранно стихотворение на Стефан Цанев, в което той препоръчва паметникът на Цар Освободител да слезе от пиедестала си и да тръгне нанякъде, макар че не си спомням да споменава рязането на краката.

Не знам какво е искал да каже поетът като млад, но не е ли невероятно това пророчество, което предусеща от 40-50 години разстояние днешната неопределеност и екцсесивна тръгваемост на институциите, паметниците и царете. Те всички тръгнаха.
Та след като президентът може да си тръгне, а парламентът да оттегли конституционен съдия, всички мандати в държавата вече може да се прекратяват във всеки един момент.

По аналогия човек ще може да си тръгва и от състоянието на граждански брак, като под "човек" включвам и жените. Те също са хора, макар и от друга планета. Казах вече, този прецедент разкрива нови, безкрайни хоризонти пред демокрацията. Конституционният съд вероятно ще ми опонира, че българското право не е прецедентно, както например английското или американското. Ще се радвам на подобно решение, тъй като то ще превърне в конституционна норма една истина, която всички виждаме - българското право е безпрецедентно.

Нашата Темида е най-освободената жена. Няма по света такава Темида, пред която целият народ да цъка като цвейцарски часовник: "ц-ц-ц".