Номинирането на Петър Стоянов вместо да реши проблем, отвори по-голям

Изглежда последният етап от отмирането на традиционната десница у нас ще мине под знака на парадокс - създаване на повече фракции, отколкото е броят на партийните им членове. Издигането на Петър Стоянов за конституционен съдия запали странен за мнозина пожар в сините редици. До номинацията на бившия президент се стигна след фалстарта с Венета Марковска и запушването на процедурата след провала на нейната клетва пред Конституционния съд. 
Бойко Борисов реши да използва като резервен кон СДС и след бързи преговори с лидера Емил Кабаиванов предостави на "най-старата дясна партия" привилегията да излъчи старейшина за многострадалния пост. Не е ясно какви мотиви са движили премиера освен естествения стремеж да не повтори гафа с Марковска и новият конституционен съдия да бъде избран, ако не с консенсус, то поне с гласовете на малките десни в парламента. Това прилича по-скоро на подаване на ръка, отколкото на анонс за стратегическо партньорство със СДС. Още повече, че единствено най-големите оптимисти сред ясновидците са на мнение, че "Раковски" 134 ще попадне в следващия парламент. 
Решението на НИС за излъчването на Стоянов обаче бе посрещнато с открита враждебност не само от бившите партньори от ДСБ, но и от самите сини депутати. Самият Петър Стоянов постави като задължително условие за кандидатурата си подкрепата на народните представители, но се оказа, че нито един избраник не е готов да внесе номинацията му в деловодството. 
Доскорошният лидер и главен отговорник за сгромолясването на СДС Мартин Димитров обвини наследника си Кабаиванов, че превръща партията в "жертвено агне". В синьото "море от любов" всички са на път да се издавят, а пък Борисов сигурно вече и сам се чуди с кой акъл е решил да направи жест към по-малкия брат от семейството на Европейската народна партия. Единият проблем не виси на сметката на премиера, и той е разпадът на СДС, който става по-зрелищен и от най-високите очаквания. 
Вторият е, че една рутинна процедура като попълване на състава на Конституционния съд се превръща в безкраен скандал, а парламентът заприлича на въртележка, която се движи с бясна скорост. По всичко личи, че отиваме към трети опит за избор на магистрат, в който управляващите ще трябва да вложат цялата си изобретателност.