За родолюбието на Чичо Тони от кв. "Младост" 4

Много пъти съм се питал кое ме кара да се гордея, че съм Българин? Е, днес открих отговора!

Със сигурност не се гордея с постоянните оплаквачи/ки – колко сме зле, колко сме бедни, как едва свързваме двата края, не се гордея и с навъсените си съседи, които ме подминават като стълб, не се гордея и с голяма част от политическия ни елит, не се гордея... с куп още безумия. Но най не се гордея с изреченото от Бай Ганя: Булгар, булгар... мадам!

Гордея се обаче с един българин от "Младост" -  Андон Андонов, или както го наричат комшиите му Чичо Тони.

Та този Чичо е превърнал в оазис на духовността междублоково пространство в столичния квартал.

Параклис, музей, чешма, беседка с барбекю съжителстват в странен, но прекрасен унисон с изкусно изрисуваните от ръцете му Васил Левски, Христо Ботев, Вазов.

Блок 465 в "Младост" 4 – от едната му страна грее лика на Апостола на свободата и цитат от писмото му до Панайот Хитов: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си". До Левски -  Христо Ботев с чутовното: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".

От другата страна на блока е портретът на Иван Вазов с изписаната Кирилица и стихотворението "Аз съм българче".

Чичо Тони живее на първия етаж в блока, по професия е строителен работник, а по душа – голям българин. От 2001 до ден днешен не се спира, полива, плеви, гради... за нас.

"Нека всички обезверени българи дойдат да видят това, което съм направил. Не напускайте България – тя е красива", промълви той от терасата си, без капчица гордост в гласа му, че с ръцете си съживява българщината.

Дали ще се намерят още такива сърцати хора като Чичо Тони, дано! Нужно ни е малко, за да бъдем истински българи. Нали?