Той може е чернокож, с ролери, с дънки, в скъп автомобил. Каква е обаче истината за червенобузестия старец?

Коледа ... сигурна съм, че първата ви асоциация е „Подаръци!" или „Дядо Коледа". И това е съвсем нормално. Всяко дете си мечтае да зърне поне веднъж белобрадия старец, а порасналите вече мечтатели тайничко си мислят за него. Днес можем да го видим навсякъде и в различни роли - Дядо Коледа може да бъде чернокож, с ролери, с дънки, в скъп автомобил, вместо на шейна с елени, разказва "24 часа".

Каква е обаче истината за червенобузестия дядо?

Дядо Коледа има различни имена по света - Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл, но навсякъде е известен с това, че носи подаръци на Рождество Христово и външният му вид навсякъде е идентичен: закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Според някои обаче този образ е създаден от Някои компанията Кока Кола (Coca Cola), в чийто реклами образът на свети Николай е изменен. 

За първообраз на щедрия старец се смята Свети Никола, роден и живял около трети - четвърти век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Станал епископ още като млад, останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Сметецът раздал цялото си богатство на бедните и онеправданите. От там тръгва и традицията с разменянето на подаръци.

Друга легенда, но същевременно по-разпространената, представя Св. Николай като спасител на три бедни сестри от продаване в робство (или от проституция) от собствения им баща. Николай ги дарил със зестра и така те могли да се омъжат.

В Гърция не съществува традиционно вярване, че Свети Никола носи подаръци на децата.

Холандците съкращават тяхното Sint Nicolaas до Sinterklaas, което пък бива поамериканчено до Santa Claus (за първи път в пресата през 1773 г.)

В Турция името му е Ноел Баба и се счита, че е живял в гр. Демре, провинция Анталия, където първоначално е бил погребан Св. Никола, преди да бъде преместен в Бари, Италия.

У нас преди комунистическия режим битуват, както Дядо Коледа, така и Дядо Мраз. След 1944 година Дядо Мраз напълно измества първия и носи подаръците на Нова година. След падането на режима се появява името дядо Коледа, който пристига при децата с пълен чувал и раздава подаръците на Коледа, както е по света.

Легендите разказват, че...

Дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца.

Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.

Легенда за Коледния чорап

В миналото имало богат благородник, който имал три дъщери. След смъртта на съпругата му обаче, щастието и богатството неусетно изчезнали от техния дом, а дъщерите му трябвало да се грижат за всичко в къщата. 

Когато дошло време момичетата да се заомъжват, благородникът изпаднал в още по-голяма безпомощност. Нито една от дъщерите му нямала зестра!

Когато една вечер трите момичета простнали прането си над камината, за да изсъхне по-бързо, се появил добрият Свети Николай, който спрял пред къщата на бедното семейство. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените над камината чорапи.

Добродушният мъж взел от шейната си три торби със злато, влязъл през комина на къщата и ги сложил в чорапите на младите момичета.

На сутринта, когато дъщерите се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният мъж успял да види трите си дъщери омъжени и доживял живота си щастливо.
Така се ражда традицията на Бъдни вечер децата да оставят чорапи на камината с надеждата на сутринта да са пълни с подаръци. 

Във Франция пък чорапките са заменени от обувки. Тази традиция датира от времето, когато децата са носили дървени обувки.

Холандските деца пък пълнят обувките си със сено и моркови, с които се гощават елените на Дядо Коледа. В Унгария пък на Коледа малчуганите лъскат обувките си и след това ги поставят край входната врата или на прозореца.

Колкото до традициите в Италия, там децата оставят обувките си на прага на дома в навечерието на Коледа, за да омилостивят добрата вещица Ла Бефана.

В Пуерто Рико пък децата слагат пълни със зеленина и цветя малки кутии под леглото си, за да нагостят камилите на Тримата крале.

Деветият елен Рудолф

Най-известният от елените на Дядо Коледа - Рудолф се появява далеч, далеч след другите 8 летящи елена. Червеноносият рогатко е творение на Робърт Л. Мей, който по това време работел като автор на реклами в магазина на Монтгомъри Уард.

През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да увеличи притока на клиенти в магазина. Използвайки подобни рими на тези, използвани от Мур, той създава "Twas the Night Before Christmas".

В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос.

Когато настъпила Коледа обаче, станало мъгливо и Дядо Коледа започнал да изпитва голяма тревога: ще успее ли да достави всички подаръци за децата.

Така Рудолф спасява Коледата, водейки впряга на Дядо Коледа със светещия си, червен нос.

Посланието, което историята на Рудолф носи е, че дори и на пръв поглед недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение. 

Приказката за забележителния елен, който спасява Коледа, спечелва много клиенти на Монтгомъри Уард. Книгата се продава в повече от 2, 5 млн. копия още същата година.

Образът на Дядо Коледа

Представата за Дядо Коледа всъщност дължим на Ню Йорк и в частност - на Джон Пинтард.  През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.

През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк" Св. Николай за патрон на града.

Украсите по магазините

Коледната украса в магазините датира от средата на 19 век. Пазаруването на подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира в разкази още през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално внимание на празнични реклами, които по това време представят най-новите и модерни Дядо Коледа.

Само година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, за да видят с очите си модел на Дядо Коледа в човешки размери. Оттук насетне било въпрос на време историите за Дядо Коледа да станат неразривна част от празника, завладявайки въображението и интереса на децата и техните родители.

През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари, за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Така редица безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.