Изборът на съдии за КС е на парламента, не е работа на държавния глава, твърди той

Председателят на партията "ВОТ-консерватори" Пламен Юруков отправи остри критики към президента на България г-н Росен Плевнелиев. Пред Агенция „КРОСС”, той определи действията му като неадекватни и го обвини в „разширяване на влиянието” и навлизане в пряк конфликт на интереси. Той се изказа остро и по адрес на своя наследник в СДС Мартин Димитров, като заяви, че за него е „прекалено висока оценка да се нарича патерица” на Иван Костов.

Г-н Юруков, как гледате на последните събития около номинацията на г-н Петър Стоянов за конституционен съдия и колко голям може да стане скандала, който в последните дни се разрази най-вече в „синьото пространство”?

За да ви отговоря на въпроса, първо трябва да се върна малко по-назад, а именно към цялата ситуация с г-жа Венета Марковска. Искам да обърна внимание на нещо, за което почти не се отвори дума, а именно към абсолютно неадекватните действия на президента Плевнелиев и по-конкретно на конфликта на интереси, в който той се забърка.

Той се опита да усили своето влияние. Президентът има своята квота, така че ако се опита да бърка в квотите на останалите институции, чрез вето, или както и да било иначе, той влиза в тежък конфликт на интереси. Това е един много дълбок капан, който не се обсъжда.

Изключително странни ми бяха всички тези поздравления, които получи г-н Плевнелиев за един неадекватен политически ход от негова страна. В крайна сметка, законността трябва да бъде над всичко.

На второ място, малко хора знаят, че при процедура на импийчмънт на президента, последния етап през който се минава е решение на Конституционния съд. Така че с опита си да повлияе на избора на съдии от другите квоти, той е в състояние на пряк конфликт на интереси. Реално тези, от които зависи едно негово евентуално отстраняване от длъжност, са повлияни от неговата намеса.

И на трето място, той не може да бъде Ваш или мой морален съдник. Това не е негова работа. Неговата работа е да представлява държавата и да бъде балансьор между управляващи и опозиция – това са му правомощията. Получи се един спираловиден капан, който доведе до там, че сериозни хора не биха искали да бъдат кандидати за позицията конституционен съдия.
И още нещо много важно – как може да се упрекваме в непрозрачност, когато това е избор на Парламента? Когато е избрана от Парламента, за каква липса на прозрачност можем да говорим? Проблемът на системата е на друго място, а именно, че се избират с обикновено мнозинство, както и квотата на Парламента във ВСС. Ако се избираха с квалифицирано мнозинството, съвсем други хора щяха да бъдат там.

И стигаме до казуса с Петър Стоянов и СДС…

От една страна няма нищо лошо СДС да си повишава важността, като им се гласува доверие да издигнат член на КС. От друга страна обаче, в членовете на този съд не трябва да има филтриране чрез партийна номинация. Тази система, при която две партии се споразумяват изобщо не е най-добрият подход за избиране на най-качествените хора за тази позиция.

Кой в крайна сметка избра г-н Стоянов да бъде номинацията на СДС? Няколко сини депутати обявиха, че те на са знаели за нея?

Това не е най-големият проблем на синята партия. Големият проблем на СДС е факта, че заради естествената подкрепа, която има от своето антикомунистическо ядро, тя става жертва на определени цели на други партии, визирам ДСБ. Това е много сериозен проблем, с който ръководството на СДС трябва да се справи. Тази партия трябва да докаже, че има собствено лице.

В тази връзка г-н Борисов нарече Мартин Димитров „патерица” на  Иван Костов…

Според мен, много висока оценка му е дал. Не мисля, че той може да подпира г-н Костов. По-скоро друг предмет аз бих казал, с който се бършат ръцете…

Смятате ли, че г-н Борисов може да има друга цел, а именно да доразбие дясното пространство, за да остане сам в него? Такива опасения изрази г-н Едвин Сугарев?

Не мисля, че ГЕРБ е проблемът на СДС. Ясно е, че ще се върви към един много по-фрагментиран Парламент след следващите избори и е съвсем нормално да се търсят политически приятелства между партии, които все пак са членове на Европейската народна партия. Според мен, Синята коалиция нанесе много по-големи вреди на СДС, отколкото сътрудничеството с ГЕРБ би могло. Още през месец март 2009-та година заявих в едно интервю във в. „Дневник”, че въпреки очаквания огромен протестен вот, "Синята коалиция" ще вкара най-много 15 депутата, а след това ще се разпадне. Случи се точно това.

Колко важен е отговора на г-н Стоянов – за самия него, за СДС и за държавата?

За самия него това е изключително важно решение. В момента той е периферията на един скандал, независимо, че този скандал е породен от политическа интрига. Риска е той да стане епицентър на втори много тежък скандал. Никак не са малки рисковете, но е въпрос на лично решение.

Какво очаквате и евентуално какво се надявате да отговори г-н Стоянов?

Не мога да ви отговоря на този въпрос. Не съм се чувал с него отдавна, нямам представа какво мисли, какви са му другите ангажименти и как е решил да участва в българския политически живот. Когато има голяма интрига, изборът до голяма степен става личен.

Г-н Юруков, един малко по-различен въпрос. ГЕРБ има мнозинство в Парламента. ГЕРБ спечели президентските избори, ГЕРБ очевидно ще избира Конституционен съдия, ГЕРБ в лицето на Борисов буквално „рекламира“ и общо взето се опитва да избере и Главен прокурор. Не е ли опасно всичко това. Вие доколко можете да се съгласите с твърдението, че България се управлява автократично...

Ако се върнем назад, имаме добър пример от управлението на СДС. Не зная защо никой не умее да си извади такава поука. В голяма степен то дори беше по-централизирано. Винаги, когато има такава груба намеса в другите власти, след време нещата се обръщат срещу теб. Спомнете си за дуелът Костов – Филчев, един красноречив пример. Нека не забравяме, че СДС през 1999-та година имаше кмет в Кърджали. ГЕРБ не успя да победи в Кърджали. Прекаленото затрупване с власт води до много големи очаквания, а очакванията водят до отговорности, които са вредни за самите тези, които се стремят да ги поемат.
Според мен беше напълно излишно министър-председателят да поема някакъв ангажимент, да участва в оттегляне, предлагане и така нататък на конституционен съдия.