Истории на семейства, отворили душите и дома за чужди деца

Тя е на 46. Циганка, самотна майка с две големи момчета – на 15 и 27. Живее в ромската махала в град Стамболийски. Преди година научава от телевизията за това, че може да стане приемен родител. Сиреч да си вземе детенце, което да отглежда. Винаги съм искала да имам момиченце, обяснява простичко днес Здравка. Кандидатствала и я одобрили. Минала през дълго и задължително обучение и била готова. Тя и момчетата й отворили сърцата и дома си за 3-годишната Мария.

Мима е изоставена малко след като се родила, разказва Здравка. Биологичната й майка не я търси, не я иска. Така след две години в дом за сираци, малката заживяла в новото си семейство. Ходи на градина, много обича народ, обича игра, разказва новата й майка. Големите момчета и в махалата приели нормално решението й да гледа чуждо дете. Даже ми помагат, радват се, споделя майката.

За грижите и храната по Мария приемното семейство получава близо 550 лева.

Роберта е друго дете, със съдба като на Мария. Тя е на 9 години, учи в трети клас и е намерила нов дом. Приемното семейство решило да помогне на едно детенце. Мария и съпругът й разказват, че двете им големи момчета вече се справяли сами и сега се грижат за Роберта. А историята на малката не е за разказване. Тя има още 7 братя и сестри. Всички са от една майка и различни бащи. Изоставени по домове, нежелани. Три от тях се отглеждат в приемни семейства, останалите са в институция.

През последните години в Пловдив 15 приемни семейства се грижат за 17 деца. До Коледа се очаква още 6 сираци да намерят нов покрив. Това е временна грижа, най-добре за детето е да се отглежда в биологичното му семейство, но когато това е невъзможно, приемното е добър вариант, каза Татяна Каназирска от Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Да гледаш чуждо дете е голяма отговорност. За пари ли? Ако не искаш да се грижиш за едно създание, да го гледаш, обичаш и да му се радваш, 300-400 лева няма да оправят семейният ти бюджет, коментира социалният експерт.

От 52 семейства, пожелали да станат приемни, 32 са успели. Другите усетили, че това не е за тях. Въпреки парите. Приемна грижа - да, но не на всяка цена, коментират от социалните институции.

Осиновителите най-често искат малки деца. За по-големите, оставени в дом, шансът да имат семейство е приемната грижа. Някои подрастващи минават през няколко институции и семейства, докато намерят любовта и своето място. Представяте ли си какво е в сърцето на едно малко дете – днес е с едни хора, догодина с други?, коментират психолози.