БАН и Алма матер на бунт за 21 млн. лева

Изтичат ли в черна дупка парите за наука? От няколко дни около фонда, който разпределя държавната субсидия от 21 млн. лв. за научни изследвания, се вихри скандал след скандал. Учени се замерят с обвинения в рекет, корупция и кражби, а десетки професори стягат протест, защото проектите им не са класирани в последната сесия на фонд "Научни изследвания". В резултат на скандала просветният министър Сергей Игнатов удължи срока, в който звеното за вътрешен одит на министерството ще проверява последната конкурсна сесия. Проверката трябва да приключи на пети декември.
"Сред нас има хора със световна известност, няма да оставим нещата така. Ако трябва, ще поискаме международен одит във фонд "Научни изследвания". Това заявиха вчера пред "Стандарт" химици и физици от Софийския университет. Най-известните лица на Алма матер са убедени, че парите за наука тази година са раздадени между лобита под натиска на председателя на Изпълнителния съвет на фонда проф. Рангел Гюров. Самият той пък твърди, че за първи път бил прочистил лобитата, които дълги години получавали пари от фонда, като раздал проектите за рецензиране на принципа на жребия. Благодарение на това хора, които с години редовно получавали субсидии и сами си избирали рецензентите, тази година били отстранени.
Над 600 учени вече стягат протест срещу начина, по който парите се отзоваха в ръцете на фирми, които са регистрирани в един апартамент и нямат научен капацитет, за да провеждат изследвания. Повечето от тях били близки до Нов български университет и проф. Рангел Гюров, като един от тях е научният му ръководител, твърдят учени от БАН. "Химическият факултет на СУ участва с 20 проекта, по които е водеща организация, и с още 35, по които е партньор. Бе класиран само един, при това за 100 000 лева. Зачеркват водещи области и
наливат пари в сфери, които не са научен приоритет
за държавата", казаха учени от Алма матер. Според тях фондът давал стотинки на проекти, свързани със скъпи проучвания и експерименти, и по 400 000 на хуманитарни проучвания, които не се нуждаят от толкова големи разходи. "За тези пари и конгреси да организират, пак няма да ги похарчат. Нямат нужда от апаратура, от скъпи консумативи, така че подобни суми са неоправдани", казаха учените. "Физическият факултет е кандидатствал с над 15 проекта и е спечелил само 1. Сега колегата, който стои зад този проект, смята да се откаже от него в знак на солидарност с останалите, които не са били одобрени", заявиха от СУ.
За бунт се стяга и напоследък доста дисидентски настроената БАН, която е участвала с 390 проекта, а някои институти нямат спечелен ни един. Утре академията свиква заседание на Общото си събрание, на което трябва да бъде взето решение как да се реагира на поведението на фонда. "Възможно е да спуснем списък с проектите, които по наше мнение са недооценени, а може и да излезем с по-обща декларация", каза главният научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров. В институтите витаела също нагласата да настояват онези проекти, които са добре оценени, но некласирани, да запазят точките си за следващата сесия на фонда, без да минават повторна оценка. Според Хаджитодоров има отлични, но неодобрени проекти, в които участват учени от световна величина и от институти като "Джон Хопкинс" например. Въпреки че сред приоритетните ни научни направления са нанотехнологиите, фондът е порязал точно проектите в тази област. Същото е и в биоразнообразието и екологията, които просветното министерство също е записало като приоритетни научни направления. В същото време според учените процедурата за оценяване не само е била абсолютно непрозрачна, но и правилата са сменени в хода на конкурса. Една от промените е свързана с освобождаването на проф. Мирослава Кортенска от Изпълнителния съвет на фонда. Според Гюров - за рекет на учени от университета в Благоевград и присвояване на 30 000 лева. Самата Кортенска твърди, че е заради скандалното изнасяне на данни за непрозрачните правила на конкурса. "В него
социолог оценяваше 5 проекта за космически изследвания
а фолклорист - за рибовъдство", каза тя. Самата Кортенска вече четвърти ден е в гладна стачка и твърди, че ще я продължи, докато министър Сергей Игнатов публично не оповести кога точно я е уведомил, че е освободена от длъжност. "Това е нарушение на трудовото право. От утре /б. р. днес/ влизам във Военномедицинска академия, за да гладувам под лекарско наблюдение", заяви тя.
Според учените обаче скандалите Гюров - Кортенска само изместват фокуса на проблема за начина, по който парите са раздадени на университети и фирми. Според тях част от компаниите просто си наемали учени "на ишлеме", за да им свършат работата по изследванията и да приберат по-голямата част от парите. "В практиката няма промяна отпреди 2 г. Тогава има едни облагодетелствани лица, сега са други", коментира бившият шеф на фонда Емил Хорозов.

Изтичат ли в черна дупка парите за наука? От няколко дни около фонда, който разпределя държавната субсидия от 21 млн. лв. за научни изследвания, се вихри скандал след скандал. Учени се замерят с обвинения в рекет, корупция и кражби, а десетки професори стягат протест, защото проектите им не са класирани в последната сесия на фонд "Научни изследвания". В резултат на скандала просветният министър Сергей Игнатов удължи срока, в който звеното за вътрешен одит на министерството ще проверява последната конкурсна сесия. Проверката трябва да приключи на пети декември.
"Сред нас има хора със световна известност, няма да оставим нещата така. Ако трябва, ще поискаме международен одит във фонд "Научни изследвания". Това заявиха вчера пред "Стандарт" химици и физици от Софийския университет. Най-известните лица на Алма матер са убедени, че парите за наука тази година са раздадени между лобита под натиска на председателя на Изпълнителния съвет на фонда проф. Рангел Гюров. Самият той пък твърди, че за първи път бил прочистил лобитата, които дълги години получавали пари от фонда, като раздал проектите за рецензиране на принципа на жребия. Благодарение на това хора, които с години редовно получавали субсидии и сами си избирали рецензентите, тази година били отстранени.
Над 600 учени вече стягат протест срещу начина, по който парите се озоваха в ръцете на фирми, които са регистрирани в един апартамент и нямат научен капацитет, за да провеждат изследвания. Повечето от тях били близки до Нов български университет и проф. Рангел Гюров, като един от тях е научният му ръководител, твърдят учени от БАН. "Химическият факултет на СУ участва с 20 проекта, по които е водеща организация, и с още 35, по които е партньор. Бе класиран само един, при това за 100 000 лева. Зачеркват водещи области и
наливат пари в сфери, които не са научен приоритет
за държавата", казаха учени от Алма матер. Според тях фондът давал стотинки на проекти, свързани със скъпи проучвания и експерименти, и по 400 000 на хуманитарни проучвания, които не се нуждаят от толкова големи разходи. "За тези пари и конгреси да организират, пак няма да ги похарчат. Нямат нужда от апаратура, от скъпи консумативи, така че подобни суми са неоправдани", казаха учените. "Физическият факултет е кандидатствал с над 15 проекта и е спечелил само 1. Сега колегата, който стои зад този проект, смята да се откаже от него в знак на солидарност с останалите, които не са били одобрени", заявиха от СУ.
За бунт се стяга и напоследък доста дисидентски настроената БАН, която е участвала с 390 проекта, а някои институти нямат спечелен ни един. Утре академията свиква заседание на Общото си събрание, на което трябва да бъде взето решение как да се реагира на поведението на фонда. "Възможно е да спуснем списък с проектите, които по наше мнение са недооценени, а може и да излезем с по-обща декларация", каза главният научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров. В институтите витаела също нагласата да настояват онези проекти, които са добре оценени, но некласирани, да запазят точките си за следващата сесия на фонда, без да минават повторна оценка. Според Хаджитодоров има отлични, но неодобрени проекти, в които участват учени от световна величина и от институти като "Джон Хопкинс" например. Въпреки че сред приоритетните ни научни направления са нанотехнологиите, фондът е порязал точно проектите в тази област. Същото е и в биоразнообразието и екологията, които просветното министерство също е записало като приоритетни научни направления. В същото време според учените процедурата за оценяване не само е била абсолютно непрозрачна, но и правилата са сменени в хода на конкурса. Една от промените е свързана с освобождаването на проф. Мирослава Кортенска от Изпълнителния съвет на фонда. Според Гюров - за рекет на учени от университета в Благоевград и присвояване на 30 000 лева. Самата Кортенска твърди, че е заради скандалното изнасяне на данни за непрозрачните правила на конкурса. "В него
социолог оценяваше 5 проекта за космически изследвания
а фолклорист - за рибовъдство", каза тя. Самата Кортенска вече четвърти ден е в гладна стачка и твърди, че ще я продължи, докато министър Сергей Игнатов публично не оповести кога точно я е уведомил, че е освободена от длъжност. "Това е нарушение на трудовото право. От утре /б. р. днес/ влизам във Военномедицинска академия, за да гладувам под лекарско наблюдение", заяви тя.
Според учените обаче скандалите Гюров - Кортенска само изместват фокуса на проблема за начина, по който парите са раздадени на университети и фирми. Според тях част от компаниите просто си наемали учени "на ишлеме", за да им свършат работата по изследванията и да приберат по-голямата част от парите. "В практиката няма промяна отпреди 2 г. Тогава има едни облагодетелствани лица, сега са други", коментира бившият шеф на фонда Емил Хорозов.