Левицата се намира в структурно тежка ситуация, твърди Огнян Минчев

- В навечерието на парламентарни избори 2013 г. има знаци за сближаване между президента Георги Първанов и лидера на БСП Сергей Станишев напоследък. Стягане на червените редици ли целят, г-н Минчев?
- Намирам за естествени помирителните жестове между двамата. На първо място освен неотклонното намаляване на подкрепата за БСП сред обществото основен проблем на партията е разграничението между единството на нейната масова база, от една страна, и дълбокото разделение вътре в ръководството й, от друга. Ръководството на партията има различни лобита, които с течение на времето се обособиха и част от тях станаха непримирими помежду си.

Знаем за разделението между Руменовците, знаем за конфликта между Първанов като висш ментор и Станишев като бивш негов ученик, който впоследствие трябваше да заеме мястото му. Това разделение в ръководството на БСП не се харесва на избирателите, тъй като основният политически инстинкт на БСП е този за единство. От тази гледна точка както за Станишев, така и за Първанов, ако те все пак разглеждат своето политическо настояще и бъдеще, свързано единствено с БСП, помирението в името на общата партийна кауза е императив без особена алтернатива, след като битката на практика е приключена - Първанов не бе избран за председател на партията, а Станишев запази поста и с позицията на председател на Партията на европейските социалисти. При тази разрешена лидерска дилема на този етап от развитието на партията обединението на двамата пред лицето на предстоящите избори е повече от логично.

Но иначе е показно и формално, защото реално съперничеството между двамата се запазва. Всяка слабост на единия ще бъде моментално оползотворявана от другия. Но двамата са заинтересовани да търсят средства за постигане на политическа победа до следващото лято.

- Защо? Социолозите не регистрират съществен прилив за БСП, но няма и спад.
- БСП се намира в структурно тежка ситуация. Свързана е с обстоятелството, че традиционното ядро нейни поддръжници основно са сред по-възрастните поколения. Те дължат успеха на своя собствен живот на тази партия и на нейното управление в миналото, но това ядро се съкращава по естествени причини.

БСП в последните години не успява да привлича достатъчно подкрепа сред по-младите. Така подкрепата за партията плавно и бавно, но неотклонно намалява. Този спад в обозримо бъдеще ще доведе до редуцирането на БСП от основна политическа сила към партия от втори порядък, която ще получава между 10 и 15% на избори. Този е основният структурен проблем на БСП и лидерите й разбират това.

- Как го решават?
- По различен начин. Първанов - с неговите външно смешни фронтове и коалиции около БСП, Станишев - като използва някои по-модерни политически технологии, например инициативата за референдум по повод на АЕЦ “Белене”, където поддръжниците на БСП ще трябва да бъдат увеличени с поддръжниците на ядрената енергетика и атомната централа. По този начин БСП и самият Станишев ще могат да кажат примерно: “Ето на, 1 милион души гласуваха за нас!” Друг е въпросът, че една значителна част от тези поддръжници на “Белене” не биха гласували при други обстоятелства.

- Имат ли обща платформа за евентуална коалиция след изборите?
- И Станишев, и Първанов разбират, че идването на власт във вече използвания формат БСП - Доган + който още попадне като възможен, е изключително непривлекателна възможност за избирателите, включително и тези на БСП. Безскрупулността на БСП и Доган, както и безпринципността на НДСВ като участник в тройната коалиция създадоха достатъчно силен отблъскващ пример, за да бъде той привлекателен като алтернативен за следващите избори. Трябва да се потърси нов формат и дали може да бъде намерен, остава да видим.

- Логична ли ще е по тази линия евентуална подкрепа на БСП за вота на недоверие към правителството по инициатива на ДПС?
- Опитът на ДПС да излезе с вот на недоверие е стъпка не толкова и не само към неутрализиране на позицията на партията по повод честването на ген. Делов, колкото опит за замазване на очевидния факт, че ДПС и ГЕРБ заедно излъчиха кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия. ДПС подкрепи и кандидатурата на Анастасов за конституционен съдия. Така че зад външната форма на опозиционност и непримиримост между управляващата ГЕРБ и опозиционната ДПС очевидно стои едно задкулисие на добро икономическо и организационно сътрудничество. Вотът на недоверие цели да закрие тази част на задкулисието на първо място. Естествено, ДПС ще поиска сътрудничеството на всички декларирали себе си като опозиционни политически сили в парламента, включително и на БСП за вота на недоверие. Логиката на парламентарното поведение изисква БСП по-скоро да го подкрепи предвид, че Станишев е относително скептичен по повод на възможното цялостно сътрудничество с ДПС след края на тройната коалиция.

От подкрепата на БСП за вота на недоверие на ДПС обаче нищо няма да последва. Тази подкрепа не поставя в риск политическото поведение нито на БСП, нито на когото и да е от опозицията. Защото вота на недоверие внася ДПС, но всяка парламентарна група, която го подкрепя ще получи своя автономна възможност да си направи политическа реклама по време на дебатите на този вот.