Паркът "Гео Милев" – зелената граница между два столични квартала

Вижте парка в снимки

Често казват, че София била сива и мрачна. Че й липсва онзи зелен цвят на дърветата, на тревите, на живота. Да, вероятно Борисовата градина и Южния парк не са достатъчни да променят облика на забързания град, но често хората, отнесени в своето ежедневие, пропускат да забележат и по-малкото, но красиво около тях.

Без да изпадаме в излишен екстаз и поетика ще ви представим още едно прекрасно зелено кътче от София – паркът "Гео Милев".  Да, същият този парк, започващ от стадион "Академик" и стигащ почти до забързания и вечно натоварен булевард "Ситняково". Парк – естествена зелена граница между два столични квартала – "Гео Милев" и "Редута", която те откъсва от сивотата на големия град.

Всъщност трябва да се отбележи, че "Гео Милев" е първият и на този етап единствен, изцяло осветен парк в столицата. Той претърпя основен ремонт преди година, в който изцяло бе подменена настилката на алеите в него, сложено бе ново осветление, бяха изградени 2 детски площадки, а целият парк бе озеленен допълнително. Ремонтът бе осъществен със средства осигурени от бюджета на Столичната община чрез общинския приватизационен фонд.

И резултатите от промяната не закъсняха – облагородената зелена площ привлича като магнит живеещите в тази част на София, а животът в него през лятото тече почти денонощно.

Първи на линия рано сутрин са най-ранобудните, които използват алеите за тичане и разхождане на домашни любимци преди да тръгнат за работа. Малко след тях идва време на майките с колички, които още със сутрешното кафе превземат пейките и алеите на парка, а бебешкият плач и смях в едно му придават особена и жизнена атмосфера.

След децата идва време и на хората от третата възраст, които също използват времето за разходка из природата. А следобедът – той е за всички – бебета в колички, по-големи деца играещи на футбол, родители, баби, колоездачи и просто хора, разтоварващи от поредния работен ден. Вечерта пък остава за младите хора, които пият по бира в двете заведения на парка и до късно не го оставят да заспи.

Разбира се, през есента и зимата нещата изглеждат по-тъжно. Но пък и някак си по свой начин по-красиви.

Хората вече далеч не са толкова много, но пък природата все още ни впечатлява със своите есенни багри. Е, разбира се, обективът ни нямаше как да не попадне и на няколко пластмасови шишета, закачени да висят на дървета, както и на няколко бездомни кучета, обикалящи по краищата на парка. Все неща, които ни напомнят, че трябва да се грижим и да поддържаме вече изграденото, за да ни радва то по-дълго.

Защото пролетта ще дойде отново и ние пак ще напълним паркове и градинки с желанието да сме по-близо до природата.

Снимки от парка вижте тук