Те са Локо, Локо от Пловдив

Спорт

28-11-2012, 16:22

Автор:

Явор Пиргов, Sportline.bg

Всичко от Автора

Да дадеш сърцето си на “черно-белия” отбор, благодарение на Капитана на Бербатов

Те са едни малки сладури. Родени са едва през 2003-та. Невинни и по детски чисти. Но вече са безрезервно влюбени в играта футбол и са отдали сърцата си на Локо Пд. Те са най-новите попълнения на черно-белия клуб. Малките смърфчета.

До преди няколко месеца тези деца едва ли са вярвали, че ще чакат с нетърпение да настъпи време да отидат на стадиона. Сега обаче “Лаута” е най-голямата притегателна за тях. Защото там ги чака треньорът. Иван Терзийски. Едно от най-новите попълнения в професията. Това са неговите първи крачки в този занаят, но ги прави с онази любов, както когато бе на възрастта на своите възпитаници. Той го стори на друго място. Далеч от Града на тепетата. В София. На “Червено знаме”. Облече фланелката на ЦСКА, когато бе 7-годишен и я носи цели 11 години. Бе смятан за един от най-големите таланти в школата на червените. Халфът, за който всички говореха, радваха му се и му предричаха бляскаво бъдеще, пише SPORTLINE.BG.

Винаги излизаше на терена с вдигната яка, по примера на кумира си Ерик Кантона. И 90 минути не спираше да търси победата. Пасовете, контрола върху топката, погледа, футболния му интелект, както и волята и влиянието върху съотборниците му гарантираха и капитанската лента в отбора, в който беше и… Митко Бербатов. Тогава за благоевградчанина никой не споменаваше. Всички обичаха Терзо. А на изпроводяк той стана и републикански шампион с “армейците”.  За съжаление за представителния тим на ЦСКА роденият през 1980 година Терзийски успя да запише само две контроли, в които се отчете с 2 асистенции, но така и не получи шанс… След това кариерата му премина през Академик Свищов, Вихър Горубляне, Конелиано и Своге, а с последните два отбора спечели промоции в елита. Накрая се подвизаваше във Витоша Бистрица, но на 31 години реши да каже край. Нямаше смисъл да бъде на терена. Той обаче бе сигурен в едно – че ще остане близо до любимата игра, а най-правилното нещо бе да предаде страстта и уменията си на най-малките. Така се озова в Локо от Пловдив…

Когато пое отбора, в него тренираха едва 6 деца. Сега са 30. Само след 3 месеца.

“Страхотни хлапета са. Обичам ги всичките. Много са талантливи и знам, че с тях ще изживея страхотни моменти”, споделя Терзо.

“Вече изиграхме две контроли. Срещу Съединиение, които са смятани за много добър отбор и до момента трупаше само победи. В първия мач направихме 1:1, а малко след това, във втория ги победихме със 7:0”, разказва с нескрита гордост младият специалист.

За него обаче резултатът не е толкова важен. Преди всичко той иска да научи децата да обичат играта и… отбора си.

 

“Когато бях на тяхната възраст и отидох в ЦСКА, всъщност стисках палци на Левски, заради баща ми. На “Червено знаме” обаче попаднах на един велик човек – Пацо Янков, който направи от мен цесекар. Той вкара играта в душата ми, а всеки мач излизах и давах 100 процента, защото го правех за любимия си отбор. Сега искам това и от моите момчета. И най-важното – преди да ги направя добри футболисти, искам да ги направя добри хора”, категоричен е Терзийски.

За целта той опитва да бъде приятел с тях. Радва им се, но има и моменти, в които е строг и взискателен. Опитва обаче да намери вярната рецепта в отношенията.

“Те трябва да знаят къде е границата. Казал съм им, че когато се шегуваме – се шегуваме, но когато работим, работим двойно. Има и нещо друго. Като юноша аз често изпусках нервите си. Позволявах си да се карам със съдиите, което ми костваше картони и не помагах на отбора си. Сега дисциплината е едно от основните неща, върху които работим. Не искам те да повтарят моите грешки”, категоричен е Иван, който разкрива още нещо.

“Покрай тези деца само за 2-3 месеца приех Локо като част от мен. Истинско удоволствие е да работя с хора като директора на школата Георги Фиданов и на колегите ми Георги Недевски, Краси Димитров, Васко Кръстев, Апостол Костадинов, Георги Славов… Много съм щастлив, че и Стефано Кунчев вратаря на първия отбор често идва при нас. Това помага на децата. Стимулира ги. А от сега ги подготвям за срещите ни с Ботев Пд… Това ще бъде върховно изживяване за всички ни”, завършва Терзийски.