Астрономи откриха, че на Меркурий има воден лед

Ледът на най-близката планета до Слънцето в системата – Меркурий - е в изобилие, потвърдиха най-новите наблюдения и измервания на американската сонда Месинджър (MESSENGER).

"Тези нови данни показват, че водният лед в полярните региони на Меркурий би могъл да покрие Вашингтон (117 кв. км.) с трикилометров слой, според Дейвид Лорънс, един от учените от мисията Месrнджър от Лабораторията за приложна физика на университета "Джонс Хопкинс" в Лаурел, щата Мериленд. Той е водещ автор на едно от трите проучвания на откритието публикувано в четвъртък в списание "Сайънс".

Като се има предвид близостта му до Слънцето, Меркурий, където средната температура е 169 градуса, изглежда е последното място в Слънчевата система, на което може да се намери лед. Но наклонът от едва един градус на оста на въртене осигурява ниски температури на полюсите, заради места, от които никога не се вижда звездата на системата.

Хипотезата за наличието на воден лед на Меркурий бе развита преди няколко десетилетия и се засили през 1991 г. с откриването от радиотелескопа Аресибо в Пуерто Рико на плочи на полюсите на планетата. Голяма част от тези плочи отговарят на местоположението на големите кратери, картографирани от сондата на САЩ Маринър 10 през 1970 г.

Но изображенията, заснети през 2011 г. и след това през тази година от Месенджър, потвърдиха всички предишни наблюдения на тези плочи, повече или по-малко ярки в тъмните участъци на полярните региони. Освен изображенията, инструментите на борда на сондата, включително неутронният спектрометър, са установили, че това наистина е вода.

"Ние вярваме, че според измерванията със спектрометъра, ледът се намира под слой с дебелина между 10 и 20 cm с тъмен материал", каза Дейвид Лорънс.

Според другите две изследвания, по-тъмния материал, както и водата, е дошъл от астероиди.

"Този материал вероятно е съставен от смес от сложни органични съединения. Меркурий е подложен на въздействието на комети и астероиди, същите космически обекти, които може да са донесли вода на планетата", каза Дейвид Пейдж от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, автор на едно от тези изследвания.

MESSENGER ("пратеник") е абревиатура на английски с духа на зората на космическите изследвания и се разчита като MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging ("Повърхност на Меркурий, околна среда, геохимия и обхват"). Това е първият космически апарат, пратен до Меркурий от 30 години насам. Маринър 10, завърши мисията си през март 1975 г.

След шестгодишно пътуване по обиколни маршрути чрез използване на гравитационното засилване около небесните тела, Месинджър влезе в издължена елиптична орбита около Меркурий през 2011 година. По тази орбита той успя да я обиколи досега три пъти и да я картографира почти изцяло. Сега апаратът завършва с изследванията на двата полюса, преди да остане да обикаля около Меркурий завинаги.