Хранят я с остатъци от скариди и рибата придобива розов оттенък, обясниха рибовъди

Производители на риба откриха нов вид - "сьомгов" шаран. Всъщност такова чудо няма.

Някои преработватели на океанска и морска риба дават отпадъците на сладководната, пише в. "Стандарт".

Хранят я с остатъци от скариди и рибата придобива розов оттенък, обясниха рибовъди. Сдружението им е провело преди дни среща с шефа на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов. Там бил и директорът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Драгомир Господинов. "Поискахме от д-р Войнов засилени проверки по пазарите в дните около Никулден. Да се инспектира каква риба се продава на хората", казаха производители от Благоевград.

Основните проблеми в бранша са два - некачествената риба на пазара и нерегламентираната дейност на рибовъди, които нямат лиценз. Това води до свръхпроизводство и падане на цените. Според Лидия и Никола Николови, които 31 години стопанисват рибарника в Благоевград, причина за свръхпроизводство са и многото проекти за отглеждане на сладководна риба. "Скоро изпратихме писмо до Комисията по рибарство и аквакултури. Искаме да се направи проучване на пазарите и да се контролира издаването на проекти", посочи Николова.

Тази година фирмата им е подала документи за подпомагане за изхранването на рибите, чакат по 25 лева на декар, което общо прави 10 000 лева.

Помощ получават само тези, които са купували фуражи от лицензирани производител и представят необходимите фактури. Семейството похарчило за фураж 116 000 лева, 1 килограм е между 88 и 96 стотинки в зависимост от протеините в тях. Лидия Николова разкрива, че за да стане една риба тежка 1 кг, е нужно да изяде 2,5 кг фураж. Сметката сочи, че в 1 кг шаран, който струва 4,50 лева, са инвестирани над 2,20 лева само за неговото изхранване. Грижат се за него в продължение на 3 години, а накрая печалбата им не е повече от 50-60 стотинки за килограм.

"Българинът все още няма култура да хапва сладководна риба, а тя е лек за сърцето. У нас човек консумира едва 4-5 килограма годишно замразена и прясна риба. А преди 20 години е ял средно по 20 килограма на година", разказват рибовъдите. В последните 2 години румънци масово изкупуват рибата ни, там хапват 10 повече от българите - по 50 килограма на година. В България има 3-4 прекупвачи, който се занимават с този бизнес - обикалят рибарниците ни и изнасят шараните за северната ни съседка. Цената е близо 3 евро за килограм с ДДС, което е с повече от 1 лев от цената у нас. Рибните стопанства в Северна България пласират почти цялата си риба на румънския пазар - хем има търсене, хем цената е по-висока.

Толстолобите като прасета, цените падат

Рибата поевтиня точно преди Никулден. Заради голямото производство и слабото търсене в дните преди празника на витрината на единствения магазин за риба на общинския пазар в Монтана се появи съобщение за промоция на живата стока. Кило шаран се предлага по 4,50 лв., а толстолоб - по 2,50 лв. С лев-два по-малко искат и за пъстървата, щуката и сома.

Принудени сме да намалим цената, за да пласираме количествата, които сме извадили, призна собственичката на магазина Ася Рапонска. Цената на шарана до преди дни е била 5,50 - 6 лв., на толстолоба - 4 лв. За филе от едрите екземпляри са вземали по 7 лв. Язовирите са пълни с риба, а търсенето не е голямо.

От многото риба ни спасява Румъния, продължава жената. За там фирмата е изнесла голяма част от произведените количества. Румънците, освен на Никулден, има обичай да слагат риба и на трапезата за Коледа и Нова година.

И наемателката на язовира в село Смирненски, която от дни виси над 5-6 легена с риба на пазара на открито,  се оплаква от много стока и слабо търсене. Заради липсата на клиенти рибите прерастват. А и водата в язовирите тази година била повече. Жената показва шарани по 5-6 кг. Като прасета станаха, кой ще ги купи, тюхка се тя. Според нея и по-ниската цена също не привлича клиенти. Хората купуват по една-две риби, но търсят до кг, кг и половина. Според рибарите конкуренцията през последните години е станала много голяма. Всяка община в област Монтана е отдала под наем язовирите си, използвани някога за напояване. Дейността е печеливша, ако стоката се харчи бързо, но за съжаление в момента пазарът е слаб, признават под сурдинка мъжете.