Ако депутатите отказват да проведат почтен избор на конституционен съдия и главен съдебен инспектор, мястото им не е в парламента

Бездействието на управляващите от ГЕРБ по отношение на избора на конституционни съдии и главен съдебен инспектор вече е не само подигравка с институциите, но и пречка за тяхното функциониране. Оказа се, че на "дългата резервна скамейка" на спортно-милиционерската партия има остра липса на добри юристи. Те впрочем никога не са били необходими на ГЕРБ. За попълване на вакантните места във властта винаги са се намирали достатъчно на брой семейни приятелки, бивши възпитаници от Школата на МВР, неизвестни лица с нюх за бърза кариера, готови да козируват и да изпълняват.

С Конституционния съд обаче нещо се обърка, а главният съдебен инспектор към Висшия съдебен съвет просто потъна в забрава (някой спомня ли си изобщо, че преди 20 дни изтече срокът за избора му?). Щяхме отдавна да сме загърбили тия иначе скучни процедури, ако прекрасно замисленият колективен избор от ГЕРБ, ДПС и част от БСП на Венета Марковска не се беше провалил с трясък заради един уж нищо и никакъв сигнал. В желанието си да благодарят на съдията за добре свършената работа през годините управляващите и техните "съдружници" сътвориха невиждана криза

След голямото излагане начело с президента Росен Плевнелиев (който непрекъснато демонстрира, че разбира от право не повече от вътрешния министър и премиера) и бившия председател на Конституционния съд Евгени Танчев сега ситуацията е пълен блокаж. Причината е в отказа на мнозинството да изпълнява конституционните си задължения, явно продиктуван и от неспособността му да привлече за каузата си хора с безукорна репутация и добри професионални умения

Всеизвестно е, че ГЕРБ е партия от командно-тоталитарен тип. В нея лидерът нарежда какво да се върши и разделението на властите е отречен, да не кажем забранен, принцип. При това положение институциите престават да действат в кръга на своите правомощия, тъй като "шефът" се произнася по всеки отделен казус. Парализирането на българските държавни органи е факт четвърта година и ситуацията доста напомня тази отпреди 1989 г. - с бурни аплодисменти във властта биват издигани само посочени от "най-високо". Тези "деятели", както се казваше едно време, обичайно са направили нещо в услуга или пък се очаква да направят, което ги прави зависими.

Този прост механизъм обаче заяде с Венета Марковска, а след големия срам на управляващите покрай нея сега цялото Народно събрание е изпаднало в ступор и очаква най-маргиналните му членове - независимите депутати, които са си съвсем зависими, да свършат черната работа. И те я вършат хорицата, колкото могат, и смешките с издигнатите от тях кандидатури не би трябвало да се пишат на тяхна сметка. Зад гърба им ГЕРБ, както винаги, дърпа конците

 и затова се изпада в такива комични ситуации като представянето на кандидатката г-жа Гогошева-Кокошева, уж номинирана от СДС, а всъщност близка до управляващите, тъй като работи в създадената от тях спецпрокуратура, в която не влязоха случайни магистрати.

В цялата бъркотия през последния месец комфортно потънаха в мрак депутатите от правната комисия и тяхната председателка Искра Фидосова. Народните представители в нея, които би трябвало да са еманацията на юридическата мисъл в парламента, са виновните за случващото се. Членовете на комисията - почти до един юристи с високи претенции - имат задължение по закон да подготвят избора на всички номинации от страна на парламента в органи, в които има парламентарна квота, и да гарантират неговата безупречност.

Фиаското с Марковска по никакъв начин не извинява правната комисия, която дори се докара дотам, че изпрати писмо с лъжи на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. (И още не се е извинила.) Нежеланието на управляващите и голяма част от опозицията да проведат почтена процедура е направо скандално. Защото те са длъжни да номинират и селектират кандидати. Това е тяхно задължение, а не право, а партийният лидер на мнозинството в парламента не може да им диктува как да нарушават законите. Конституционно погледнато, положението е съвсем ясно: избраните институции са длъжни да упражняват правомощията си и това важи и за правната комисия. Затова са избрани и щедро платени от данъците на гражданите. Ако не са в състояние или не желаят да работят, има решение - подават оставка.

Затова капризите на Искра Фидосова, например изказването й "ГЕРБ няма да номинира никого, Брюксел и Костов да изберат главен инспектор" е, меко казано, странно. Ако отказва да си върши работата, тя е свободна да се оттегли. Иначе утре може да се окаже, че същата тази комисия не желае да разглежда и законопроекти. Въпреки че, съдейки по качеството им, тогава данъкоплатците може и да спечелят.