В еврозоната започва процес на ново свиване на икономиката

Икономическата 2013 г. ще е повторение на 2012 г. - опит всеки да се задържи без спад и с минимален ръст. Не е много оптимистично, но така изглеждат нещата от днешна гледна точка. Е, току-виж се окаже, че намерим находище на диаманти например под връх Рожен и станем като Южна Африка...

Ако оставим настрана чудесата и гледаме реалностите, какво се вижда? Ако съдим по досегашните данни, в еврозоната се наблюдава нова рецесия, т.е. започва процес на ново свиване на икономиката. Това е познатото още от времената на Великата депресия явление, наречено "рецесия в депресията, " и се обяснява преди всичко с неудачните политики, които пречат на развитието на икономиката и на нормалното излизане от кризата.

А в България вероятно и през следващата година ще продължи депресията такава, каквато я познаваме от последните 3 г., И така ще е още поне три, а може и повече години. Защото имаме проблем и с основните пазари, и с инвестициите, при които спадът е около 40% спрямо нивото отпреди кризата.

От друга страна, имаме от началото на кризата поне 25% увеличение на износа. Той е онзи фактор, който основно генерира ръст, но има други фактори, които генерират спад, и общата равнодействаща е една неустановена ситуация - да, някакъв ръст ще има.
Но сериозен растеж, не просто в рамките на процент-процент и половина, на икономиката догодина едва ли може да се очаква. Имайте предвид, че имаме 8,3% спад спрямо предкризисните нива, от които са компенсирани по-малко от половината.

А за истински растеж може да говорим чак след като е достигнато нивото отпреди кризата. Това е растеж, останалото е само възстановяване - връщане там, където бяхме.
Така че допълнително свиване на колана през 2013 г. едва ли ще има, но и някакво отхлабване на вече достатъчно стегнатия колан също не се очертава.

Това, което трябва да се извърши при всички положения, а се отлага много години, е
затягане колана на държавата. На фона на депресивните явления единственият субект, който си позволява съществено да увеличава разходите си е единствено държавата. А държавата трябва да се научи да се свива.

Когато дълго време икономиката е била потискана, депресирана, в един момент започва отново да се работи, да се инвестира - тогава растежите са поне 3-5 на сто. Нещо такова
в България може да се случи след минимум 3 г. и максимум 5-6 г.,
макар че какъв ще е растежът на икономиката, тогава не може да се прогнозира - зависи от това каква ще е структурата й тогава и от много други неща.

Понеже се правят сравнения с Великата депресия, забележете, че тя е била доста продължителна. Всъщност 1929-1933 г. е само рецесията, периодът на разпад. През октомври 1929 г. започва сривът от най-високото ниво преди кризата и чак през август 1933 г. се достига дъното.

След това започва периодът на депресия, който продължава до 1939 г., а в някои страни и до 1944 г., а окончателното възстановяване на всички отрасли от кризата в някои страни настъпва чак през 1960-те.

Сегашната криза в сравнение с Великата депресия е значително по-плитка - по-малък е спадът в повечето страни от света. За България нямаме данни да направим абсолютно точна съпоставка между сегашната криза и времето на Великата депресия. Тогава е имало спадане в рамките на 8%, само че не се е мерил БВП по начина, по който го мерим сега. Виж, ако сравним сегашните 8% спад - те не са нищо в сравнение с кризата, която преживяхме в началото на 1990-те - тогава говорихме за 50-56% спад.