В платната няма бетон, асфалт, бензин и панели. Само красота от делника в селото от миналия век

Днес в галерия "Дяков" в Пловдив се открива уникална изложба-живопис. Ценителите на  българската рисувална школа ще се докоснат до платната на Йордан Върбанов.

"Баща ми рисуваше за удоволствие и с изключително уважение към материята и персонажа. За радост или съжаление, през годините  не показа на оглед  изкуството, което създаваше", споделя Върбан Върбанов, син на художника. "Изключително скромен в целите и очакванията от живота,  никога не опита да твори комерсиално. Модерното време остана чуждо за неговите сетива и интерес. В платната му няма  бетон, асфалт, бензин, контейнери и панели.  С уважение и любов към порядките, бита и делника в селото през миналия век,  ни поднася  красиви моменти и наивен чар от онова време. Времето, което никога няма да бъде същото."

Синът на твореца дал преди време една от бащините картини в ателие за рамки в Пловдив. Попитаха ме за предпочитанията ми към материала и естетиката на профила, който да поставят. Когато споделих, че съм я подготвил за подарък на семеен приятел, последваха въпроси “луд ли съм да се разделя с такова платно”   и  “ … от кого е картината“ ? Тогава си дадох сметка за две неща:   първо – не само аз харесвах чистия почерк на баща ми. Второ – реших че е задължително да се захвана с представянето  на този индивидуализъм пред уважаваната от мен интелигентна публика, разказа Върбан.

Всеки посъветвал сина на твореца да се погрижи отговорно за това картините да бъдат видени.

Представените в галерия "Дяков" цветни репродукции са от края на миналия век.

Йордан Върбанов е роден през 1948 год. в с. Джулюница, обл. Велико Търново.

В същото село от 1870-1942 г. е  живял и творил поетът учителя Цони Калчев, автор нa колоритните  български стихотворения: “Сладкопойна чучулига’’ ,  “Пей ми славeю чудесни”,  “Детенце хубаво, ...пиленце любаво”  и много други разкази приказки и басни.

Още от дете Йордан Йорданов  се впечатлява от красотата и спокойствието на селския бит. Опитва да изразява впечатленията си с детски рисунки и желание за усъвършенстване на уменията.

Типично в негов стил са маслените платна “Вълча нощ“, “Искърското Дефиле”.

После в  Института за прогимназиални учители по изобразително изкуство в град Дупница продължава да се учи и твори, като се впечатлява и харесва техниките и жанровата съвкупност от класическите творби на българските майстори, руската и западноевропейска школа.    

Пo- късно продължава образованието си в Софийския университет "Св. Климент Охридски”.

Повечето от творбите му са спонтанно рисувани в часовете по изобразително изкуство като демонстрация на техники пред  децата.

Данчо рисува рядко, само в случай, когато истински е впечатлен от селски мотив или битова ситуация, за това картините му са малко на брой, но във всяка от тях се усеща любовта към колоритния делник в българското село и пълното отсъствие на  комерсиализираното ново време.

Работи предимно маслена живопис, темпера и акварел.