Елена хвърли патериците след 12 г. куцукане

Преди Коледа стават чудеса. Не вярвате? Питайте Елена Христова от село Мезек, Хасковско, която още не може да повярва на късмета си. Жената стъпва и вече прави смели крачки след уникална операция в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" в София. Ходенето по мъките за Елена започва преди 12 г. - когато окуцява след проблем с носещата кост на лявата подбедрица.
Кракът ми се измяташе на всички страни, претърпях през годините 4 операции, но безуспешно", споделя 76-годишната Елена. 12 г. се придвижва едва-едва, с патерици. Докато един ден късметът й се усмихва. Елена е първата пациентка у нас, при която е използвана нова технология за лечение на големи костни дефекти.
"Използвахме специална конструкция от трабекуларен метал, чиито биохимични характеристики приличат на тези на естествената кост", обяснява доц. д-р Пламен Кинов, шеф на отделението по еднопротезиране към Клиниката по ортопедия и травматология в университетска болница "Царица Йоанна-ИСУЛ". Чудният метал се приема лесно от организма, естествената кост прораства в него и по този начин се получава здрава реконструкция на повредени кости. В случая с леля Елена ще помогне да се възстанови горната част на големия пищял, който с времето се е увредил.
"Преди да определим ден за операцията, отстранихме металната протеза, използвана при последната операция, отстранихме некротичните тъкани и започнахме да лекуваме пациентката с антибиотик, защото в болния крак се беше развила инфекция", разказва доц. Кинов. Едва след като няколко биологични проби показали, че в тъканите и костите вече няма патогенни микроорганизми, лекарите стартирали сложната хирургическа
интервенция, която продължила 4 часа
"Още на следващия ден успях да направя кратка разходка по коридора", не може да се нарадва препатилата жена. Елена започнала да се труди на полето едва 6-годишна и вече 70 г. не се е спряла. Проблемът й се отключил заради крехката й натура и голямото физическо натоварване през годините. Леля Елена признава, че е преминала през изпитанията, защото е оптимистка. Въпреки болките и страданията не минава и ден, без да си припява някоя тракийска песен. "Имам много добри деца - две дъщери и двамата внуци", хвали се Елена. През зимата й предстои да ходи на рехабилитационните процедури, предписани от докторите. Надява се, че напролет ще е забравила патилата и ще успее да превърне двора си в цветен килим.