В Малта искат да вдигнат паметник на нападателя, а той не спира да бележи фамозни голове и да забавлява сътборниците си с фокуси

Не е далеч назад времето, когато той беше любимец на половината нация и всекидневно хвърляше в екстаз феновете – я с фамозен гол, я с някоя щуротия, пишат колегите от Sportline.bg.

Стойко Сакалиев. Подвизите му се разказваха като легенди. Как е одрусан с 10 хиляди лева глоба от Христо Порточанов, защото си спретнал автомобилно родео по улиците на Бургас или как докато течал разборът в съблекалнята на Нефтохимик, Саката обяснявал тънкостите в схемата на любимия Ювентус... И не беше само това.

Беше преди няколко години и нападателят все още носеше екипа на бургазлии. По време на една тренировка, след  безобидно съприкосновение, той се строполи на земята. Фланелката му се обагри в червено от специално приготвения преди това плик с боя. Докторът на отбора беше пред инфаркт, виждайки гърчещия се футболист, който едва успяваше да пророни: "Доки, умирам!". Секунди по-късно всички се заливаха от смях, а Сакалиев весело прегръщаще лекаря, обяснявайки му, че отвреме навреме трябва да има разнообразие в заниманията.

В този период негов верен спътник в забавленията беше настоящият халф на турския Касъмпаша и националния отбор Георги Сърмов. Една вечер, а тогава в морския град от кмета беше наложен вечерен час за заведенията 23 часа – двамата решават да си спретнат холивудски екшън. Сдобиват се с газов пистолет и откриват стрелба на една от централните улици, след което се скриват в близък безистен и... засичат времето, за което на мястото ще се появят органите на реда. Проверката е висша форма на доверие...

С това обаче превъплъщенията на Сакалиев не свършват. Беше 2005-а, а голаджията беше на подготвителен лагер с ЦСКА. Един ден от хотела изчезва вратарят Евгений Хмарук, а със задачата да го открие се наема лично нападателят. Толкова е усърден, че дори разпечатва обяви "Търси се", в които се обещава награда в размер на 10 хиляди долара. Два дни по-късно молдовецът се прибра сам, като признава, че ходил на гости на свои роднини.

С това обаче репертоарът на Стойко не свършва. Един ден на базата в Панчарево той успява да отмъкне ключовете от служебния автомобил на Ибрахима Гай, откарва го на намиращата се на около 2 километра бензиностанция и се връща на бегом в рамките на 20 минути. Интересното е след края на заниманието. Всички търсят, а нападателят невъзмутимо пие кафе, обяснявайки, че скоро ще се обадят на колегата му за откуп.

Ето заради такива изпълнения той беше любимец на всички. Не се свенеше да подмени шампоана на съотборник с кока-кола, или лятно време да намаже гащетата на някой със загряващ крем Бен-Гай... Но никой нямаше сили да му се разсърди. Усмивката на Сакалиев беше най-силният му щит и в последните години определено ни липсва.

Сега му се радват други. В Малта. На малкия остров Гозо, където Саката защитава цветовете на местния Аякс Керчим. До преди година феновете на този тим мечтаеха отборът им да е просто в елита на местния шампионат. Постигнаха го и точно тогава в тима се появи Стойко. Целите бяха леко завишени. Да се задържат в "групата на майсторите".

Те още не знаеха с какъв футболист са се сдобили. Няколко месеца по-късно Аякс е лидер в класирането. Класира се на финала за едната купа и играе полуфинал за другата. А Саката не спира да бележи. И головете му са от красив, по-красив. Преди около месец вкара с шут от 35 метра. Тогава сам призна, че това попадение може да се конкурира със задната ножица срещу Славия и с волето срещу Стяуа. Преди три дни обаче дойде нещо още по-красиво. В стил "Зидан" от финала на Шампионска лига. Местните са с в еуфория. Те са на седмото небе с новия си любимец. Екстазът се покачи още повече, след като наскоро съотборниците му разбраха, че нападателят е побеждавал Ливърпул и Леверкузен.

"В началото не ми вярваха и мислеха, че се шегувам. Нещо не ме приемаха насериозно, защото често им показвах най-различни фокуси и те мислеха, че пак излизам с номер. Наложи се да им показвам в интернет", признава Сакалиев.

Усилията му обаче не остават без последствия. В отбора все по-често се чуват призиви, че трябва да му бъде вдигнат паметник. Всички са категорични, че Стойко е най-голямата звезда, акостирала някога на остров Гозо. Той сбъдна една мечта. Тази на феновете. И те вече го боготворят.