Ако ние не искаме да си наредим държавата по начин, който да ни е приятен и в който потенциалът за корупция и за престъпност е минимизиран, отвън няма кой да дойде да ни го направи.

Сред индекса за възприятие на корупция, България е на предпоследно място в Европейския съюз. Данните от годишното изследване на международната неправителствена организация за борба с корупцията "Трансперанси интернешънъл" бяха излъчени по БНТ преди дни. В общата класация за целия свят България заема 75 място. Експертите алармират за наблюдаващо се засилване ролята на монополите като предпоставка за високите корупционни нива. Според Димитър Кюмюрджиев, анализатор от "Прозрачност без граници",  няма съществено подобрение през последните години, включително и при управлението на това правителство, по отношение на противодействието на корупцията. Експертите посочват също, че засилващата се роля в бизнеса на монополите заставя фирмите да предоставят услуги в една корупционна среда, което е резултат от липсата на противодействие.
”България продължава да бъде устойчиво корумпирана. Тенденцията, която забелязваме през последните години и новата методика и методология на този индекс, според мен доказва тази устойчивост на корупционната среда в нашата страна. Когато чуждестранният инвеститор инвестира в определена икономическа среда, ако той е принуден да даде подкуп, този подкуп се плаща от потребителите. Цената на подкупа се включва в цената на инвестицията. ” – заявява пред камерите на БНТ, членът на УС на "Прозрачност без граници" Димитър Кюмюрджиев.

Огнян Минчев -"Прозрачност без граници": „Индексът отразява възприятията на корупцията в контекста на едно цялостно възприятие на уязвимата, на крехката, на нереформираната институционална среда в България. България, в рамките на този индекс, постепенно се свлича необратимо към третия свят.”  

Според Минчев, политическата воля се разминава с резултатите. Политическата воля е необходимо, но не е и достатъчно условие за справяне с проблемите на България. В индекса е залегнала способността на изпълнителната власт, на парламента, на съдебната система, на публичните институции да генерират реформа, която да създава прозрачност и предвидимост при осъществяване на публичните ангажименти.  Българската институционална реформа не върви. Нещата се решават на парче, не в рамките на цялостна стратегия, за да са по-прозрачни и ефективни. Това противоречие на политическа воля и реални резултати определя позицията на България в това изследване. Корпоративни любимци има при всяко правителство. При сегашното обаче, те са облечени в по-издържана нормативна форма, по-елегантни са. Особено в сравнение с периода 2000 - 2008 г., когато се газеха изцяло закони и конституция. В държавите-отличници публичното и корпоративно управление се осъществява когато се изпълняват ясни процедури и закони и те са прозрачни за обществото, а държавите от Третия свят са характерни с управление на личностна и кланова основа, като при тях управлението се осъществява на междуличностни връзки и традиционни зависимости.

Българският индекс за възприемане на корупцията е 41. Това означава, че той е с над 20 пункта по-нисък от средната стойност за ЕС, която е 63.6.  Колкото резултатът е по-близък до нула, толкова по-корумпирана е страната. Интересно е че сме по назад и от държави, които са кандидат членки на общност. Дори Македония е по-напред в класацията.

Хубаво е да се борим с корупцията, но да си изберем стратегически, ефективни, а не атрактивни начини.  Минимизирането на потенциала за корупция трябва да е една от основните задачи на политиците, но и да се слага на върха на нашите приоритети. Би трябвало да стане  нормална практика, а не борба с нещо, което преобладава в системата.  Ако ние не искаме да си наредим държавата по начин, който да ни е приятен и в който потенциалът за корупция и за престъпност е минимизиран, отвън няма кой да дойде да ни го направи.