Ивелина, която прибра 3 кучета от приютa и се грижи за сакати животни

Животът

09-12-2012, 14:55

Снимка:

личен архив

Автор:

Нели Иванова

Всичко от Автора

С Бургас я свързва кокерката Барби, захвърлена на 20 дни заради недъг

Едно паленце се озовава на улицата само на 20 дни, защото има вроден недъг и не може да ходи. Тя е кокер шпаньол, но с дефект. Стопаните й решават проблема като я изритват.

Бебето обаче оцелява благодарение на Ивелина. Тя е от Казанлък, но е свързана с Бургас чрез своята прекрасна кокерка Барби.

Именно в нашия град двете се срещат за първи път. Ивелина Недкова и съпругът й имат своя благородна мисия в живота - грижат се за сакати и болни кучета и котки, а после им търсят постоянен дом. Така попадат и на бебето кокер, което не може да ходи.

"Взехме я на 20 дни, стоя при нас още 10-ина и после я изпратихме в София за операция, тя имаше вродена луксация на предните лапички. Случката, която никога няма да забравя е, когато отидохме да си я приберем от клиниката, съпругът ми се просълзи и заяви, че не иска да я даваме за осиновяване, а да си остане за постоянно при нас", спомня си Ивелина.

И така вече година и 4 месеца Барби е част от семейството на Ивелина. С тях живеят и кучето Топчо, както и котаракът Тайсън, и двамата също прибрани от улицата.

Историята за благородната кауза на Ивелина започва преди 12 години след като завършва средното си образование. "Бях ученичка във Ветеринарния техникум в Стара Загора, но за съжаление не ме приеха да уча за ветеринарен лекар. Впоследствие в свободното си време започнах да ходя в общинския приют да помагам доброволно. Сега всички тежки случаи ги поемам аз, защото в приюта има много кучета и не може да им се обръща достатъчно внимание, а за сакатите трябва повече грижа. Така решихме с моя съпруг да си купим вила, където да гледаме болните и сакати животни, докато им намерим дом", разказва Ивелина.

През нейния дом минават десетки животни - сакати, болни или омаломощени от глад, с нужда от спешна операция или просто пребити почти до смърт.

Само преди месец Ивелина отново е в Бургас, за да си тръгне с 2 териера и далматинец от местния приют. "Видях снимките им във фейсбук, на стената на една от доброволките в бургаския приют. Далматинецът беше болезнено слаб, а за териерите разбрах, че са изхвърлени, такива животни много тъгуват за стопаните си и тежко приемат живота в приют, затова решихме да ги вземем при нас", обяснява Недкова.

В момента и трите кучета са при нея, направени са им прегледи и кръвни изследвания, които за щастие показали, че всичко е наред. Едната от териерките обаче има херния и предстои да бъде оперирана. "Всички ще бъдат кастрирани като напълнеят достатъчно. Сега се нуждаят само от силна храна, после ще им търсим дом", обяснява Ивелина.

Нейното ежедневие е неразривно свързано с животните, на които помага. Най-трудният момент са разходите, които в по-голямата си част остават за нейна сметка. Много приятели помагат с храна, одеяла и други консумативи, необходими за животните. "Понякога се налага да моля и за финансова помощ за спешна операция например. Но се справяме", казва Ивелина.

Най-щастлива е, когато види питомците си в нов дом, заобиколени от любов.

"Човек винаги се привързва към животното, което е спасил. Особено, когато то е било толкова близо до смъртта. Имах кученце, блъснато от кола с голям кръвоизлив в мозъка. То не можеше нито да става, нито да мърда, движеше си само очичките. Бавно и мъчително, в продължение на месеци го възстанових, докато не се изправи и не проходи отново. Водих го с мен на работа, за да мога да му слагам системи. Впоследствие го осиновиха в Германия, никак не ми се искаше да го давам, но за всички е добре да имат домове и да бъдат обичани. А така аз имам свободно място за следващото животно, изпаднало в нужда", разказва Ивелина.

Нейните пациенти остават в дома толкова, колкото е необходимо. Дом им търсят предимно през интернет.

"Съпругът ми е човекът, който най-много ми помага и винаги е до мен. Срещаме се с кандидат осиновителите, задаваме им въпроси, поддържаме контакт и след осиновяването. Много познати също са си осиновили куче чрез мен. Колкото по-бързо едно животно се задоми, толкова по добре, но не е лесно, тъй като у нас хората трудно се решават да осиновят животно с недъг", разказва Ивелина.

Въпреки трудностите и немалкото тъжни моменти тя е оптимист и вярва в доброто. Вярва и във възмездието за тези, които причиняват вреди. Мечтае повече хора да осиновяват животни от приют вместо да купуват от магазини.