Единият сервиз отива в "Бояна", крият другия в супертрезор в Средногорието

Панагюрското съкровище се клонира. Освен оригинала вече има две негови точни копия. Едното ще се съхранява в музея в Панагюрище, а другото - в Националния исторически музей (НИМ) в столицата. Това стана възможно благодарение на бизнесмена инж. д-р Лъчезар Цоцорков, който е известен като меценат в родния си край и неведнъж е спонсорирал археологически разкопки в Средногорието.

Уникалният златен сервиз, чиито 12 предмета тежат общо над 15 кг злато с проба 23,85 карата, е "клониран" от Пламен Василев и колегата му Велимир Великов. Те неслучайно са избрани като изпълнители от НИМ за изработването на антиките. Пламен Василев е работил не за кого да е, а за Ватикана, откъдето са му поръчали да направи копия на изящни чаши и пръстен. Велимир Великов пък е ученик на известния Георги Чапкънов и като негов помощник е участвал в изработката на герба на Република България и скулптурата на света София в столицата.
Освен че е осигурил изработването на двете копия, инж. Лъчезар Цоцорков изцяло е финансирал и изграждането на специално хранилище в Панагюрище, където ще бъде изложено едното копие. Общо е похарчил около 7 млн. лв. "Разгледах трезора и го кръстих "Бункерът 
на Хитлер" толкова е недосегаем", пошегува се вчера шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.

"Даже е по-добър - като системи за охрана, защото тогава не е имало такава електроника. Но така трябва и да бъде - това са първите копия на златно съкровище, което се прави у нас", допълни проф. Димитров. И най-голямото дарение в областта на музейното дело досега. "Копието, което г-н Цоцорков пък подари на НИМ, идва съвсем навреме. Защото с колегите винаги се чудим с какво да запълним голямата витрина на залата, посветена на тракийското изкуство, когато панагюрското злато поеме зад граница", призна шефът на НИМ.
Професорът поясни също разликата между копие, реплика и сувенир, които често се бъркат от хората. "Репликите на подобни съкровища, които се подаряват на чуждестранни държавници или някакви заслужили хора, са със същата форма и размери на оригинала, но са
изработени от сребро и дори от мед и само са позлатени. Сувенирите пък може и да са от чисто злато, но са много по-малки", обясни шефът на НИМ.

Идеи за изработването на копия има вече и за други наши съкровища, подхвърли още проф. Димитров. По този начин ще се задоволи локалният патриотизъм на провинциалните музеи и въобще цялата местна общественост. А и такава е световната практика - големите музеи изнасят за временни експозиции именно копия на подобни безценни колекции. Оригиналът много рядко напуска своето хранилище.