Окото на читателя е вперено в една дата – един се усмихва, друг се тревожи, трети се презапасява

По това време да пишеш за края на света е все едно да продаваш яйца за Великден или свинско по Коледа. Все ще намериш пазар. Консумацията на пророчески текстове бележи огромен напредък. Куцо и прохождащо предрича екшън, апокалипсис и балади за финала на човечеството. Окото на читателя е вперено в една дата – един се усмихва, друг се тревожи, трети се презапасява. Ако някъде земята се разтресе или се появи орел със сини очи, ако на кравите млякото се дои пресечено или поредното цунами надигне снага – край. Скоро ще си ходим от тази земя.

Провокиран съм да мисля за този край – всеки ден от известно време насам. Обаче се улавям, че не мисля толкова за 21.12.2012, а за след това. Понеже съм човек среден на ръст, все се надигам да видя какво става напред. Въпрос на навик и в преносен смисъл. Та така – по-ми е интересно да разбера как човечеството ще се справи след като земята няма да е това, което познаваме. И вижте до какви изводи стигнах:

Ако има край на света – поне на този, който познаваме днес – то началото на следващия ще се гради на нашите представи. Има хора, които вярват, че положението ще се оправи, повече няма да има несправедливост и идиотщината ще бъде претопена в друга аморфна маса. Няма да ти се налага да крещиш, за да си осигуриш спокойствие, а табладжиите и рибарите най-после ще се отдадат на своето любимо занимание. Во веки. Всеки ще прави това, което му пасва най-добре. Разбирате ли накъде бия – светът ще е според нашата воля и представа. В бъдещето ще намерят хора с план и концепция.

Другият възможен сценарий. Започва война. Масова, окончателна. Хората се хващат за гушите. Тлеещите конфликти се разрастват, а подчиненият в офиса най-после обърсва един шамар на шефа си, без да се интересува от Коледните надбавки. Започва време на отмъщение и търсене на разплата. Оцеляват онези, които не дължат нищо никому и на длъжниците си са простили. И какво още? А, да – поумняваме. По един много проникновен начин. Ще виждаме числата от тотото и от разни лотарии и томболи. Което ще е безсмислено, понеже никой няма да има за нищо парите. Разменната монета ще бъде уважение и когато отдадеш някому заслуженото няма да чакаш ресто.

Говори се за предсказанията на маите. Има и предупреждения, че песента „gangnam style” трябва да бъде забранена. Според пророчеството на Нострадамус – „Когато танцуващия кон достигне деветте нули” т. е. – един милиард души цъкнат в YouTube, за да гледат конеподобния танц (в този момент са 935 350 423 – до 21-ви има време за милиард посещения), иде краят. И после – село в Турция, във Франция и в Асеновградско са идеалните места за вечен земен живот…

Имам чувството, че астролозите прекалено много мълчат. Или просто не могат да вземат думата. А те имат какво да кажат за 21-ви. На тази дата, освен че е зимното слънцестоене, ще се наблюдава т.нар. парад на планетите – планетите от слънчевата система и от другите звездни системи ще образуват линия от центъра на галактиката. Интересно. И какво ще стане след това?

И все до тук стигаме – какво ще стане със света след края му? Повечето от нас не са нито астролози, нито пророци, а да не говорим потомци на маите. Остават ни статиите, книгите и разговорите на улицата за края на света. Нямаме избор – до настъпването на датата ще им се наситим. И въпреки това провокацията е голяма – Да си представим утре след края на света. Такава възможност рядко се отдава. Можем да се настроим позитивно, а може да се овъргаляме и в песимизъм. Светът рано или късно ще свърши, защото сме родени с представата за край. Друг е въпросът на какво сме носители. Добрите идеи би трябвало да застанат на една линия. Имам предвид, че повечето от нас, ако развием положителния сценарий, ще си мислим за един по-добър живот. Дали ще се случи. Ще видим. Не остана много време.

На 21-ви имам покана за две празненства. Ако ме поканят на трето – и там ще отида. Доброто настроение се очертава единственото спасение пред зейналия като черна дупка апокалипсис.

Според мен светът много пъти е свършвал – всеки път, когато съм искал нещо да променя. Старото остава назад – смитам го и се опитвам да извлека поуката. Да, може да е имало предсказания, но никой никъде не казва за онова после, което ме очаква. Там единствено аз съм господар. И ти, разбира се, ако си говорим за различни представи. Затова е много важно – има или няма апокалипсис – да се настроим положително. Защото поне един жив човек ще надигне глава на 22-ри, за да каже „Добро утро!” Предпочитам да съм край него, за да отвърна: „Благодаря! И на теб!” Останалото, както казваше Умберто Еко в „Махалото на Фуко”, е въпрос на пресмятане и нагласяне.