Големият проблем са ония малки хора, на които индиректно им казваш, че не ти пука за тях

СПОСОБНОСТТА ни да вземаме решения, от които всички губят, е безгранична. Така и с войната срещу пушенето. Която след заплахата на премиера, че ще подава оставка, ако забраната отпадне, изглежда, приключи. С победа на непушачите. Е, и? Някой спечели ли всъщност? Или всички загубиха? Дайте да смятаме.

Непушачите печелят и ще влизат в заведения без дим. Те и преди си влизаха в заведенията в отделенията за непушачи. Сега влизат и в другите половинки, от които пушачите излязоха. Това е тя, голямата победа на непушачите. Че изгониха приятелите си на улицата. Че позволиха да бъдат употребени в поставянето на демаркационна линия, разсичаща обществото през средата. На добри и лоши хора, по нелеп критерий. 
Ще има и други разделителни линии, нали знаете? Вече сред непушачите. По друг нелеп критерий. Например на тези с висок холестерол и на тези с нисък. То тепърва се започва. Накрая и непушачите ще загубят. Стратегически вече загубиха. Следващите ограничения със здравни аргументи ще са за тях.

Пушачите загубиха. Част от свободата си. Дали са спечелили нещо не е ясно. Никой не им обеща, че ако спрат да пушат, няма да умрат от рак. Както впрочем и на непушачите.
Не разбрахме колко ще спести обществото от лечение на болести, предизвикани от пушенето. Колко точно пари ще икономиса здравната каса? В други страни поне се хвърляха някакви цифри на публиката, за да я убедят, че ще се спестят пари. Тук и това не направихме. Ще се спести и толкоз. Хайде да засечем точно колко средства харчи НЗОК за лечение на рак днес и да повторим този разговор след пет години. Искате ли?

Ресторантският сектор и хранително-вкусовата промишленост са тоталните губещи. Нямам предвид собствениците, те ще се оправят. Загубиха сервитьорите, загубиха готвачите, миячите на чинии, музикантите, ако щете. След тях доставчиците на храни и техните работници. Хиляди и хиляди малки хора. Поредните хиляди и хиляди малки хора, които губят. Работата си. Хляба си. Без алтернатива. Без полезен изход. Безсмислено.

Когато се въвежда закон, трябва да се изчислят ефектите от прилагането му. Това е основен принцип на управлението. Да приемем, че забраната на пушенето ще има положителен ефект върху здравето на населението и ще спаднат разходите на здравната каса. Неясно с колко, но приемаме, че ще спаднат (след пет години ще проверим). Обаче толкова ли никой не предвиди, че сега и веднага маса заети хора ще се излеят на свободния пазар на труда? Искам да знам, когато Министерството на здравеопазването е планирало тоталната забрана, дали г-жа Атанасова е звъннала на г-н Младенов и му е казала: "Тотьо, мисля да ти пратя няколко хиляди безработни. Стягай социалните мрежи и готви бързо програми за преквалификация на сервитьорки в медицински сестри, че и без това са кът."

Дали двамата са звъннали на Дянков и са му казали: "Дянков, стягай пари, че ще ни трябват за трудовата борса и за курсове за медицински сестри! Може и за преквалификация на готвачи в работници в зелената икономика."
Когато едно правителство мисли за даден сектор, то няма друга тема за мислене освен за работата на хората в този сектор. За труда. Най боли, когато осъзнаеш, че на никого вече не му пука за хората и за техния труд. Изобщо не му пука. Нека, когато милитантните непушачи, министърката на здравето и другите министри седнат в полупразните заведения и с тържествуващи погледи огледат резултата от спечелената война, си помислят, ако им е останала капка човещина, за бедните сервитьорки, на които са отнели скромните съществувания. Без да им предложат нищо друго. Без да им е пукало, че поредните няколко хиляди млади хора ще напуснат България.
Не казвам, че досегашните им занимания са били много смислени. Но какво друго им предложихте, за бога? Като отнемаш хляба на човека, какво му даваш? Докога ще продължава тоя геноцид върху труда?

Правителството, веднъж приело да въведе забраната, вече загуби. Като приемеш да разцепиш обществото на две и да обявиш, че едната половина е лоша, нямаш полезен ход. Лошата половина от гражданите вече не са ти фенове. Но това е малкият проблем.
Можеш да се извиниш, че е световна тенденция и нямаш мърдане. Натискат те, кво да прайш. Големият проблем са ония малки хора, на които индиректно им казваш, че не ти пука за тях. Да се оправят както могат. Ами ако не могат? Да мрат ли? Не, две трети напускат, останалите стават десперадо. И на всички спира да им пука за тая страна и за правителствата й.

В книгата си "Войната срещу пушачите" авторът Валтер Виперсберг казва: "Символична политика се провежда там, където не могат да бъдат решени истинските проблеми. Нашите политици не знаят как могат да се санират държавните бюджети, нямат отговор как да реформират образователните системи, как да се тласне напред защитата на климата, какво да се направи срещу това, богатите да стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. Защо тогава да се сърдим на политиците, когато от време на време, с голям медиен шум издават закон, без който спокойно може да се мине, но който казва: нас все още ни има, ние сме тук, ние управляваме."

Ние пък да попитаме: какво собствено си мислят, че управляват? Безработицата и отчаянието ли?