След 20 дни ще забия трикольора на Южния полюс, казва проф. Христо Пимпирев

- Проф. Пимпирев, готов ли сте вече за експедицията си на Южния полюс?

- Да, тръгвам на 29 декември. Тази година е малко по-особена мисията. Отпътувам от София през Франкфурт, Сантяго де Чили и Пунта Аренас. Ще пътувам с мой колега геолог от Монголия - проф. Дугержав. Заедно с него в началото на годината ще отлетим от Пунта Аренас до един полеви лагер в подножието на най-високия връх в Антарктида - Маунт Винсънт. Там ще останем за аклиматизация 2 дни. След което със самолет ще отлетим за най-южната точка на планетата - Южния полюс. Ще пътуваме с международна експедиция - канадци, американци, немци. Основната ни цел е да стигнем до Южния полюс. Самолетът ни няма да кацне на самия полюс, а малко преди него. Ще трябва на ски да изминем 10 км.

- Колко килограма ви е багажът?

- 22 кг, защото ще пътуваме с малък самолет. Основното е екипировката, тъй като условията там са доста тежки. Температурата е около -30 градуса. Но аз се радвам, че се уреди участието ни в тази международна експедиция, тъй като три са точките на земята, които всеки един човек се стреми да достигне - Северният и Южният полюс, както и най-високият връх - Еверест. След около 20 дни ще бъда първият българин, който ще забие там трикольора. Преди мен там са били двама нашенци, но не са развявали националния ни флаг. Единият е писателят и журналист Стефан Груев, който още през 1967 г. отива на Южния полюс със самолет. Но той е в екип на журналисти като представител на списанието "Пари мач". Вторият е Стефан Пашов - пътешественик, женен за американка. Работи на тяхната база в Антарктида.

- Каква е мисията ви на Южния полюс?

- Ще направим някои измервания на озоновия слой, на температурата. Ще останем само едно денонощие и ще преспим на палатка, както преди 101 г. там са спали покорителите на полюса. Така ще се докоснем до очарованието на първооткривателите.

- Какво представлява палатката - с печка ли е?

- Спим без печка, в пухени спални чували. И с дрехите.

- В България в момента са сибирски студове. Какво ще посъветвате хората, за да не мръзнат?

- Там е два пъти по-студено. За да се издържи на студа, трябва човек да е добре трениран. И да е здрав. Аз съм издържал до -35 градуса. Като се има предвид, че най-ниската температура на Антарктида е измерена на руската станция "Восток" и е -89 градуса. Такива температури се очакват да бъдат измерени на Марс. Затова неслучайно Антарктида се смята за континента, най-близък до Космоса.

- Кога ще сте на нашата база в Антарктида?

- След Южния полюс ще се върна в най-южния град в Чили - Пута Аренас. Там ще се събера с третата група българи. И заедно ще отпътуваме към нашата полярна база в средата на януари. Тя е размразена. От десетина дена българите са там. Много обилен снеговалеж има. Две от къщите въобще не се виждат, защото са под един метър сняг. Той е натрупал близо 3,5 м. Аз имам връзка с тях, пуснали са генераторите, имат топлина. Дори вода имат - намерили са под трите метра сняг езерото, от което черпим вода. Базата започва лека-полека своя нормален ритъм. Още не са разровени всички постройки. Ще трябва да изринем нещо като траншеи, за да се движим по тях. Сега в едната къща се влиза като в кладенец, защото е затрупана със сняг. Той е 2 м над покрива. Очаква се доста суров сезон, но се надяваме да изпълним докрай поставените задачи. В момента е под нулата, може би -5, -10 градуса, колкото тук...

- По какви проекти ще работите?

- Няколко са. След дни на базата ще пристигнат групи млади учени. Единият ще прави измервания на GPS точки, за да изследва движението на ледниците. Оттам ще се правят изводи как влияе глобалното затопляне на планетата. Ще се правят проучвания за движението на ледниците, за тяхното топене. Само преди месец получихме данни, че един огромен шелф - ледник в Западна Антарктида, където е българската база, се е отцепил. Като територия е с размерите на 1/4 от България. Това неминуемо води до разтопяването на огромни количества лед. Те тръгват към по-топлото - на север. И повишават морското ниво. Това води до много важни последици за климата на северната част на Земята, тъй като покачването на морското ниво изменя теченията. Ако Гълфстрийм смени посоката си и не мие бреговете на Северна Европа, там ще настъпи ледников период. Всяко малко изменение на природната система ни касае.

- Какви са другите ви мисии?

- Другият проект, чисто български, е на двама млади биолози, асистенти. Те ще изследват разпространението на едни микроскопични водорасли, наречени диатомеи. Те живеят в много студени условия. Ще изследват тяхното количество, как се изменя разпространението. Имаме и един международен проект за проучване на замръзналата почва. По него работим вече 5 г. заедно с нашите португалски колеги от университета в Лисабон. Към него ще бъдат включени испански и аржентински геоморфолози. Целта на всички задачи е да се спрат измененията на климата. Трябва да се вземат мерки, за да не си отреже човечеството клона, на който седи. Човекът не е толкова силен да се бори с природата и трябва да я пази.

- Ще се задържим ли на клона и след 21.2012 г. - края на света, според календара на маите?

- Човечеството ще търпи урагани, студени зими, засушавания. Това ни чака. А не край на света. Според календара на маите на 21 декември започва един нов цикъл. Другото е спекулация, която не почива на научни данни.

- Вашите студенти питат ли ви за края на света?

- Не. Все пак преподавам на студенти, които изучават история на Земята, природни науки. И на тях им е ясно, че календарът на маите не може да предскаже края на света. Това е очебийно.

- Как посрещате Коледа на базата в Антарктида?

- Поне 10 пъти съм посрещал празниците там. Сега обаче ще съм на път и ще бъда на Нова година в Пунта Аренас, най-южния град на Чили. Иначе за Коледа оттук си носим български подправки, ошав. Посрещаме си Бъдни вечер по нашия православен тертип - с постни яденета, с питка с пара, с баница. На Коледа някой път сме правили пуйка, друг път прасенце. На 22 декември украсяваме базата с изкуствена елхичка, купена от Южна Америка. Всеки слага на нея нещо скъпо, което носи от близките си, които са на 14 000 км от нас. Като голямо семейство сме. На Коледа сутринта отиваме заедно до православния ни параклис "Св. Иван Рилски", където палим свещичка. Много е приятно. Чуваме се с близките по сателитен телефон, който е с много ограничен лимит. Но всеки има право на 1-2 минути разговор да честити празника.

- А Нова година как минава?

- Посрещаме я два пъти - часовата разлика с България е 5 ч. Един път по български, един път - по тамошно време. По наше време се качваме на един близък връх до базата със ски и моторни шейни, където носим бутилка шампанско. Той е на 2 км от базата. После, след 5 ч, пък посрещаме тамошната Нова година. Често после се свързваме с нашите комшии - испанците, да си честитим. Това става по радиостанция, тъй като се намират на 5 км. До тях се стига с лодка, ски или моторна шейна по ледника. Колкото до трапезата - моите колеги, които вече са там, са купили от бразилския град Рио Гранде 2 т храна и 5  т гориво за генераторите. Ще ни стигнат до средата на  март.