Съдбата си ковем не пред урните, а в ежедневния избор

Покрай медийната истерия за края на света се замислих, че българинът няма как, а и не заслужава да изчезне.

Да, вярно, през последните дни на хората от Североизточна България със сигурност им е минало през акъла, че Апокалипсисът настъпва. Сигурно има и жители на Пернишко, за които 6 месеца след земетресението им идва да звъннат на "номера на Господ Бог" и да съдействат за по-бързия край на света. За голяма част от пенсионерите апокалипсисът е ежедневен, а по Коледа ронят скришом по една сълза, че не могат да отделят за подарък на внуците. За други българи всеки ден е въпрос на оцеляване, а движението по ръба на бръснача не винаги завършва с щастлив край. За стотици българи краят на света идва всяка година, след като са изгубили дете или близък във войната на пътя. Можем да изброяваме още, но проблемите и сами си ги знаем.

Българите обаче сме орисани да оцеляваме и въпреки всички несгоди оставаме ХОРА и няма как един Апокалипсис да ни уплаши.

Човещината е навсякъде около нас и сме готови да откъснем и от последния залък, за да помогнем на близък. Десетки хора спасиха през годината живота на непознати с риск за своя собствен. Последният пример е 15-годишният Марио от дома за изоставени деца в Белоградчик.

Вчера една жена остави 50 лева на просяк в центъра на София с думите: "Знам, че тези пари след малко ще ги отчетеш на някой с Мерцедес, затова иди сега и си купи нещо за ядене". Тя не изглеждаше баровски, сигурно и тя има внуци и тези 50 лева е можела да ги даде на тях, но предпочете да ги даде на един човек от улицата, чийто вид повече отблъсква, отколкото да предизвика съжаление.

Пак вчера в Дарик радио се проведе благотворителен търг на вещи. Много известни хора дариха немалки суми, но всъщност големите герои са обикновените българи, които минаха покрай сградата и оставиха 5, 10 или 20 лева без да искат своята 5-минутна слава. Направиха го от сърце и са поредните, които разбиват собственоръчно направения мит затова колко сме завистливи и лоши хора. Не, не е вярно и всекидневно има примери за това. Със сигурност ще дарим над милион и на традиционната Българска Коледа.

Пустосваме бедната ни държава, че не може да помогне на всички болни и нуждаещи се от помощ. Свидетели сме как родители се борят за своите деца да проходят или да превъзмогнат коварни болести. Най-често четем как държавата я няма. Не, има я, но държавата не е Министерството на здравеопазването, не е премиера Бойко Борисов, а хората. Същите тези хора, които може и да не са взимали заплати няколко месеца, но продължават да даряват за чуждо дете или човек да бъде опериран у нас или в чужбина или да събере средства за скъпи лекарства. И единствената, но най-голяма награда, е да видиш, че човекът е оздравял.

Псуваме и "скапаното" образование, но продължаваме да имаме отличници на световните олимпиади, които имат не по-малка заслуга за имиджа на България отколкото един Христо Стоичков например. Във всички развити световни икономики се търсят български специалисти, което означава, че напук на твърденията колко сме необразовани продължава търсенето на "български мозъци".

Псуваме и ниските си доходи, но май само на тази територия се харчи повече, отколкото изкарваш. Защото българинът е способен да работи и на пет места, но да осигури добър стандарт за семейството си. А когато може да спечели някаква голяма сума, най-честият отговор е, че ще ги инвестира в образованието на децата си. Не за къща с басейн, не за някакви временни глезотии. За образование и път. Защото освен всичко друго сме и любознателни.

Краят на света ни подмина, догодина пак ще има избори. Политиците отново ще са на мушка, ще ги "нахраним" подобаващо, но истината е друга.

Съдбата ни е в нашите ръце и тя не се оформя пред урните, а ежедневния избор, който правим в живота.

В популярния филм "История на света" от 80-те години на миналия век, римските сенатори изричат култовата фраза "бедните да го духат!", когато техен колега предлага да използват парите за да сторят нещо добро за голтаците.

Е, ние сме бедни, но няма как да го издухаме, защото независимо, че консуматорските общества ни поглъщат - ние сме хора! За нас не може да има край на света, независимо от демографските прогнози. България ще я има и утре, благодарение на нас.