Избрани Новини
Пожеланията са толкова големи, колкото пораснали сме ние
"Искам всички да си имат елхичка като нашата и кученце вкъщи"
Колко са пораснали желанията ни зависи от това колко сме големи ние. Учудих се на писмото, което 9-годишната ми дъщеричка написа на Дядо Коледа, макар отдавна да знае, че той не съществува.
Преди да вземе молива се обърна към мен и каза: Мамо, знам, че всички подаръци, които си пожелая за Коледа, купуваш ти, и Дядо Коледа не съществува, но искам мир и здраве за всички по земята. Искам да няма войни, гладуващи и болни хора. Искам всички да си имат елхичка като нашата и кученце вкъщи. Искам баба да е при нас на Коледа, а не на работа в Италия... и може ли да се върне поне за рождения ми ден?!
Искам ангелите да са на земята при нас, а не на небето или на върха на елхата ...
Тогава се замислих, че поне половината от желанията на малката ми дъщеричка могат да се превърнат в реалност.
Не знам дали бих могла като с вълшебна пръчка да излекувам всички хора по света или да сваля ангелите на земята, но... всички ние можем да последваме техния пример и да станем мъничко по-добри отколкото сме били преди това.
Можем да си пожелаваме и мислим за чудеса не само по Коледа, можем дори да откажем да пуснем добрите хора да ни напуснат завинаги, да спрем да воюваме и да започнем да обичаме и така да накараме звездите да светят по-силно, за да ни показват пътя ...
Размишлявайки над пожеланията на малката Калина, намирам отговор и на други нейни питания, които преди време подреди в кратко стихче, отпечатано в книжка със стихотворения на нейни връстници, озаглавена "Ключе за бъдеще":
Защо планетата ни се тресе?
Калина Енчева
Защо земята наша се тресе?
Не знае ли тя своя път?
Да я опазим ние поне,
за да остане райски кът.
Земята сякаш ни се сърди,
макар че рожби сме за нея.
А слънчицето пак усърдно,
над майчицата наша грее.
Планетата ни я тресе,
като настинала е тя.
Не може да го понесе –
Студът в човешките сърца.
...
Колко лесно би било в едно писмо с адрес до Дядо Коледа да фигурират пожелания като кукли и дрешки например, но уви, моето дете поиска друго.
Поиска мир, любов и ангели. Поиска времето да изчака за миг, дори да спре, за да могат всички да размислят малко и ако могат, да разберат, че то е шефът и няма нищо по-лошо от това да го изгубим...
И ако пожеланията на това пораснало дете ви се струват непораснали замислете се за вашите и ги изречете на глас, за да може колкото се може повече хора да ги чуят и разберат.
Весела Коледа!