Пожеланията са толкова големи, колкото пораснали сме ние

Мисия Бургас

22-12-2012, 09:00

Снимка:

БГНЕС, архив

Автор:

Велина Савова

Всичко от Автора

"Искам всички да си имат елхичка като нашата и кученце вкъщи"

Колко са пораснали желанията ни зависи от това колко сме големи ние. Учудих се на писмото, което 9-годишната ми дъщеричка написа на Дядо Коледа, макар отдавна да знае, че той не съществува.

Преди да вземе молива се обърна към мен и каза: Мамо, знам, че всички подаръци, които си пожелая за Коледа, купуваш ти, и Дядо Коледа не съществува, но искам мир и здраве за всички по земята. Искам да няма войни, гладуващи и болни хора. Искам всички да си имат елхичка като нашата и кученце вкъщи. Искам баба да е при нас на Коледа, а не на работа в Италия... и може ли да се върне поне за рождения ми ден?!

Искам ангелите да са на земята при нас, а не на небето или на върха на елхата ...

Тогава се замислих, че поне половината от желанията на малката ми дъщеричка могат да се превърнат в реалност.

Не знам дали бих могла като с вълшебна пръчка да излекувам всички хора по света или да сваля ангелите на земята, но... всички ние можем да последваме техния пример и да станем мъничко по-добри отколкото сме били преди това.

Можем да си пожелаваме и мислим за чудеса не само по Коледа, можем дори да откажем да пуснем добрите хора да ни напуснат завинаги, да спрем да воюваме и да започнем да обичаме и така да накараме звездите да светят по-силно, за да ни показват пътя ...

Размишлявайки над пожеланията на малката Калина, намирам отговор и на други нейни питания, които преди време подреди в кратко стихче, отпечатано в книжка със стихотворения на нейни връстници, озаглавена "Ключе за бъдеще":

Защо планетата ни се тресе?

Калина Енчева

Защо земята наша се тресе?

Не знае ли тя своя път?

Да я опазим ние поне,

за да остане райски кът.

Земята сякаш ни се сърди,

макар че рожби сме за нея.

А слънчицето пак усърдно,

над майчицата наша грее.

Планетата ни я тресе,

като настинала е тя.

Не може да го понесе –

Студът в човешките сърца.

...

Колко лесно би било в едно писмо с адрес до Дядо Коледа да фигурират пожелания като кукли и дрешки например, но уви, моето дете поиска друго.

Поиска мир, любов и ангели. Поиска времето да изчака за миг, дори да спре, за да могат всички да размислят малко и ако могат, да разберат, че то е шефът и няма нищо по-лошо от това да го изгубим...

И ако пожеланията на това пораснало дете ви се струват непораснали замислете се за вашите и ги изречете на глас, за да може колкото се може повече хора да ги чуят и разберат.

Весела Коледа!