Тезата за предателството се подкопава още от деня на извършването му

На Коледа се навършват 140 г. от залавянето на Васил Левски. От толкова години се спори и дали той е бил предаден. В. "168 часа" заведе екип от геоморфолози в една местност близо до Ловеч и сложи край на спора по този въпрос.

Васил Левски е бил предаден!

Вие обаче си го знаехте, нали? И то още от читанките - че Левски е предаден от поп Кръстьо. Дължите това убеждение на Вазов и Захари Стоянов. Всъщност то е едно литературно предубеждение.

Тезата за предателството се подкопава още от деня на извършването му. Около нея се води най-дългата обществена дискусия в България. Едни твърдят, че за своята гибел Левски си е виновен сам. При една случайна среща с 2 заптиета той бил нехаен. Но щом от тази среща зависи въпросът за предателство, отговорът явно е на мястото й. А и нали се знае кое е то - Пази мост.

Това пък какво е?

Драматургът Константин Илиев задава този въпрос в статия през 1987 г. Той е от близкото село Горно Павликене и като дете е играел до моста. Илиев смята, че Пази мост пази отговора на въпроса за предателството. За ранните биографи на Левски то е безспорно и те не си правят труда да го докажат по надлежен начин на моста. За късните пък вече е било невъзможно, защото паметта за самия мост се е изтрила.

Установява го и Илиев. През 80-те г. той пита в музея на Левски в Ловеч къде е мостът. Но дори там не знаели. Имало местност с това име, но мост - не. След 15 г. и аз разпитвах с намерение да напиша тази статия. Лутах се 3 часа все по указания на местни хора.
Ако се движиш от Ловеч за Севлиево, Пази мост е само на 15 м от пътя, но няма да го видиш заради гъсталака. Една бабичка с крава ме заведе чак до него, за да ми го покаже - мост от камък, с идеална дъговидна структура. Старият път през него още личи. Но мястото е обрасло с дървета и храсти и мостът е потънал в мълчание.

Какво се случва там?

През декември 1872 г. издайничеството на Димитър Общи и другите заловени от арабаконашкото приключение вече е дало плодове. Разгромени са комитети, арестуваните са стотици. Левски е най-издирваният на Балканите, властите разполагат със снимката му. Но той взема мерки да спаси организацията си. Промъква се и в Ловеч, за да вземе архива на Централния комитет и да го отнесе през Търново във Влашко.
На 26 декември, втория ден на Коледа, към 16 ч Левски поема от града заедно с Никола Цвятков Бакърджията, член на комитета. Той е на кон и е зашил архива в самара. Отдалече Никола вижда на Пази мост две конни заптиета. Единият е Хасан Али чауш, участник после и в потерята за Къкрина.

Двамата пътници спокойно стигат моста. До него има чешма и Левски се отбива да пие. Хасан Али пита Бакърджията закъде е тръгнал. - “За Търново, ще купувам бакър.” - “А този с тебе къде отива?” - “Не знам, застигнахме се из пътя.”

Тук Левски се обажда: “Отивам на лозето да видя колко боклук (оборски тор - бел. авт.) са ми сипали кираджиите.” И веднага пита заптието: “Ти познаваш ли ме? Аз те познавам. От Ловеч съм”. После кривва вдясно към лозята.

Заптиетата продължават назад към Ловеч, а Николчо - напред към Къкрина. Левски описва широка дъга през лозята и пак излиза на пътя при Гьола, където спътникът му го чака. Там възсяда коня, а Николчо тръгва пеша. Пристигат в Къкринския хан по тъмно, към 20,30 ч.

Интерпретации

Привържениците на тезата за предателството не отдават значение на срещата при Пази мост. За тях потерята в Къкрина е знаела отрано кого ще залови.

Но за опонентите им случката е ключова. Според тях заптиетата са се усъмнили в думите на Левски и са поостанали на моста. Видели са го при Гьола и са осъзнали, че той ги е излъгал. После те ще се върнат в Ловеч и ще докладват на каймакама. А той лесно ще съобрази къде да прати потерята. Толкова окъснели пътници могат да нощуват само в Къкрина.

В изфабрикуван след десетилетия спомен на Хасан Али се твърди, че той хич не хванал вяра на Левски и казал на другото заптие: “Днес българите имат Байрям (Коледа), а тоз гяур ни баламосва, че отива да работи на лозето”.

Контравъпросът на Левски “Ти познаваш ли ме? Аз те познавам” пък е наречан “непремерена, дори агресивна реакция, породена от лекомислие”. Самото поведение на Левски е определяно като “доста непредпазливо, безразсъдно, да не кажем самонадеяно”. По-умерените анализатори говорят за “малка грешка на Апостола” и за “трагична случайност”. Има и психологическо тълкуване: че Левски вече се е бил “предал на безразличието, след като видял, че делото му е пропаднало”.

Някои късни изследователи допускат, че може да е нямало видимост от моста до Гьола и приписват на заптиетата фантастични подвизи. Според един те са се прокраднали напред и са видели как Левски и Никола се събират. Според друг те ги проследили чак до Къкрина и сами са събрали потерята. Според трети са се покачили на баир, откъдето се виждал Гьола. А един автор от 1990 г. смело премества Пази мост чак на Пиклин дол.
Ако обаче заптиетата не са виждали Гьола, властта няма как да съобрази, че и Левски ще отседне в хана. Опирайки се на подозренията на заптието, тя би претърсила колибите по лозята в района. Няма данни да го е правила. Ето защо при липса на видимост е без значение какво са съобразили заптиетата на Пази мост. Срещата им с Левски по никакъв начин не помага за залавянето му.

Най-важният въпрос

Така въпросът докъде се е виждало от Пази мост става критично важен, за да се установи дали Апостола е предаден. След ареста на Димитър Общи е имало серия от предателства. Никой от спорещите не ги отрича. Страстите са за това дали е имало и едно последно, конкретно на Левски. Фаталното "Фанете тогоз!" ще да е било изречено в Ловеч след 16 ч този ден. Тогава предателят вече е бил сигурен, че Левски върви към Къкрина и ще преспи там.

През ХХ в. са правени възстановки на място по целия път до Къкрина. Няма сведения обаче да са правени измервания с геодезични уреди, за да се определи чрез триангулация, нивелация или по картографски способ наличие или липса на видимост от Пази мост до Гьола. С времето този метод остава единствено възможен. Голата някога местност с годините обраства с дървета и храсти. Има и залесявания.

А и споменът къде е бил Гьолът вече е изгубен. Деветашкото плато, през което минава пътят, е карстово. Там вода блика отвсякъде. Но повечето извори са каптирани в епохата на ТКЗС, а заблатените места (гьоловете) са пресушени. Днес в Ловеч не са сигурни къде е бил Гьола, също както доскоро не знаеха и къде е Пази мост.

Експедицията

Затова в. “168 часа” покани доц. Александър Сарафов от Географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и гл. ас. Ахинора Балтакова да направят проучване на място и да определят зоната на видимостта. Екипът включваше още геоморфолога Христо Тотев и Петър Нинов, експерт по кадастъра.

Доц. Сарафов носеше в планшета си цяло съкровище от карти - българска от 1970 г. в мащаб 1:25 000, трофейна германска в 1:100 000 от 1940 г. и руска военна карта, 1:126 000, създавана през Освободителната война - т.е. само 4 г. след гибелта на Левски!
Екипът обаче действаше все едно няма карти. Първо той сне координатите на Пази мост с лата и теодолит, а също и с GPS. После обходи всички репери във взора на заптиетата от моста в посока към Къкрина. При това реперите бяха засичани на 2 м от земята, с колкото се повдига обзорът на конното заптие върху седлото.

Проблемът бе да се установи кое е мястото на Гьола. Ранните биографи не го уточняват, може би защото е било всеизвестно. Възможните места са 4 - в местността Диван козу при параклиса и след първия завой на пътя, Попинец и Гешовският въртоп.

Първото място обаче е на поне 500 м встрани от пътя. Там параклис вече няма и изворът е зад възвишение с кота 451,2. Второто място е в гора и екипът завари там секачи, които режеха до голо. На Попинец изворът е направена чешма за поене на добитък с 3 бетонни корита. Но мястото е на повече от 2 км от Пази мост. А Гешовският въртоп е на още 1,5 км по-далече.

Категоричният извод на доц. Сарафов и екипа след софтуерна обработка на данните и създадената карта на видимостта е, че от моста до Гьола видимост няма и не е имало!
Пречи една седловина, залесена в чест на Х конгрес на БКП.

“Дори да са имали бинокли, за заптиетата е било невъзможно да видят по-напред от 500 метра. Просто релефът пречи”, каза Христо Тотев.

Според доц. Сарафов, “за да се открие гледка към най-близкия възможен гьол след седловината, трябва конят на заптието да е бил висок 32 метра и пак не е сигурно. А за по-далечните и особено за чешмата при Попинец не помага дори и ако се качиш на баира. Този гьол попада твърде ниско и е невъзможно да се види оттам”.

Така че е безспорно - няма как заптиетата да са видели Левски и Николчо отново заедно. А и с оглед на времето това се изключва. Обходът на Левски от моста дори до най-близкия гьол му е отнел поне половин час. Срещата на Пази мост е била след 17 часа. А от Ловеч до Къкрина се стига пеша за 3 часа. Двамата обаче вървят над 4 часа. Явно обходната маневра на Левски през лозята е била доста дълга. От това пък следва, че Гьола е бил далече от Пази мост.

Щом няма небрежност от страна на Апостола и щом е невъзможно заптиетата да са го проследили с поглед, излиза, че той е бил предаден. От кого?

“168 часа” само доказва предателството, но не може по топографски данни да посочи предателя. Както казва доц. Александър Сарафов: “Географията е наука за пространството. А времето оставяме на историята. Нека тя да каже кой е предателят.”

Ловеч иска славата, чисти се от петното
В Ловеч има горд консенсус между жителите, че това е Градът на Апостола. Той е съхранил и продължил делото му, запазил е спомена за него и оказва най-голяма почит към великия българин.

Левски има много паметници в България, но в Ловеч, а не в Карлово е най-големият. Също като статуята на Христос над Рио, той се извисява и сякаш закрилнически се надвесва над града от старинния квартал Вароша. Внушението е, че именно тук Левски е бил Апостол, а в Карлово просто се е родил Васил Кунчев.

По подобен начин Враца придърпва Ботев към себе си от Калофер, пак с огромен паметник, тъй като в народната памет гибелта на поета е много по-величав подвиг от раждането му.

По света има много случаи на подобно обсебване на великите личности. Франция отнема на Италия и си присвоява част от блясъка на Леонардо - най-големия гений на човечеството. Той завършва живота си в Амбоаз и е погребан в замъка там. Франсоа I го кани да заживее при двора му, дава му каквото поиска и го нарича свой баща. Освен символен престиж Леонардо носи на Франция и на Амбоаз огромни приходи от туристи и поклонници.

Ако за родолюбивия турист в България Левски е цяла вселена, Ловеч е нейната столица. Затова и жителите му го смятат за свой съгражданин, също както в Кюстендил гледат на Майстора, който обаче е родом от близкото село Шишковци.

Същевременно Ловеч иска да се отръска от позорното клеймо на предателството. Ако поп Кръстьо бъде реабилитиран, то ще се разсее между другите заподозрени, но без шанс да бъде доказано категорично. А най-добре е за колективния Ловеч изобщо да няма ничие предателство и гибелта на Левски да се припише на трагичната случайност при Пази мост.

За 20 години градът е извървял доста по този път. До портата към храма, в който е служил поп Кръстьо, има анонимна табела. Според нея той е борец за свободи, а "светлата му памет бе помрачавана 120 години". Думите "предателство" и "Левски" липсват, макар контекстът да ги изисква.

През 2010 г. местният Ротари клуб се погрижи гъсталакът около Пази мост да бъде окастрен. На пътя са поставени табели със стрелки към моста. Има и просека, валирана и застлана с чакъл. Очаквано, до моста пише, че Левски е заловен в резултат на случайната среща със заптиетата. Тази табела обаче не е анонимна.

Така тази спирка на Левски по неговия път към Голгота най-после е достъпна и е добила вид на свято място. Забравата над моста, за която Константин Илиев пише с такава горест, е вдигната.

Членът на Ротари клуба Любомир Банчев, голям патриот на своя град, заведе екипа на "168 часа" при моста. Разказа и какво се е случило там. Не бе изненада, че версията му изключва предателство и отдава залавянето на Апостола на "негова дребна грешка, която е обърнала колата". Все пак Ловеч нямаше да е столицата на Левски, ако градските му първенци от Ротари клуб не ратуваха за това най-активно.

Банчев не знаеше къде е бил Гьола. Макар да се увлича от историята, като мебелен дизайнер той е човек на изкуството, а не на науката. Но каквато и да е историческата истина за Левски, да извадиш Пази мост от мълчанието, е граждански подвиг първо на Константин Илиев, после и на хора като Любомир Банчев.

И конят говори 

 Потерята в Къкрина си е нямала представа, че и Апостола е яздил коня на Николчо. Тоест, заптието Хасан Али чауш не е видял как Левски го яха при Гьола, а Николчо тръгва пеша. Доказва го съдбата на коня.

След залавянето Апостола е обискиран, ханът и съседната къща са старателно претърсени. Но не и конят. Той е отведен в Ловеч като кон “йова” (свободен) на комитите. За да не го хранят, го натирват на поляните и самарът с архива се извърта под корема му.

Николчо не издава нищо и до края твърди, че не познава Левски, макар че още след ареста му в Къкрина го събарят в един трап и го бият с тояги. От София го връщат в кауша в Ловеч през януари и на свиждане с пастрока си той му заръчва да намери коня. Онзи дава подкуп на гавазина и си го прибира. Така архивът е спасен. Никола Цвятков го пази чак до 1901 г., когато го предава в музея.