Болният Петров се държа така, както ние трябва да се държим, когато сме здрави

Стилиян Петров! 2012 година мина за целия футболен свят под това име. Стотици професионални състезатели от най-голямото първенство в света - английското, превърнаха 19-ата минута в символ. Символ на борбата за живот, символ на човещината в това ужасно време на чакали, пише Владимир Зарков за "7 дни спорт", цитиран от Sportline.bg.

У нас също. Ама за кратко.

Както и очаквах, драмата на Петров беше използвана за един безсмислен кметско-министерски митинг на "Васил Левски", за един кръг в "А" група под наслова "Стенли, с теб сме" и до там. А най-лошото е, че дори на мачовете на държавния тим 19-ата минута беше като 18-ата, като 20-ата. Нищо по-различно, нищо, което да покаже, че България страда за своя Капитан поне толкова, колкото добрата стара Англия.

Нищо, един ден може би ще се научим. И на човещина, и на ценности. Защото това, което направи Астън Вила с Петров, е безценно. В ерата на щатовете, на ведомостите, бирмингамци се отказаха доброволно от един такъв в отбора и картотекираха Стилиян за този шампионат.

Малцина футболисти са се радвали на такъв жест

Всъщност радвали са се само такива като Стилиян, които освен футболисти са преди всичко Хора. Може би имаше нещо знаково в това, че Съдбата прати точно на Стенли това изпитание. След като помогна на стотици в живота си, Петров се озова от другата страна. На него помощ не му беше нужна, защото е силен. Страшно силен човек. Но му трябваше друго. Да види кои са от него, кои са с него. Това е ценното за монтанското момче в цялата драма - разбра, че да си добър, не ти гарантира доброта, когато ти имаш нужда от нея.

Ценното за нас беше, че пак не видяхме... безценното. Значи си оставаме все същия тъп народ. Пропуснахме шанса да превърнем борбата на Стилиян в национална борба. Не за него, а срещу неговата болест. На Острова шотландци, ирландци, англичани се включиха в дузина инициативи. Караха колелета, срещаха се с бизнесмени, катериха хълмове, но се събраха пари. Много пари в името на българина. И благодарение на тези пари, днес 4 болници на Албиона търсят по-добър лек за болестта. У нас даже не отворихме дума за нея. Популиствахме с мъката на Петров, "служебно" бяхме с него. А можеше да се направи много. Страшно много. Стига да бяхме оценили какво ни поднася съдбата.

Сега сме на път да счупим пак глупомера, ако е вярно, че Стилиян ще е в тройката на футболист на годината. На него не му е там мястото.

Това е класация за хора в калци, носещи потни фланелки и вкарващи голове, ако могат. Петров трябва да е първи само и единствено в "Мъж на годината". Защото благодарение на него се разбра, че в България все още има мъже. Някой дава ли си сметка колко ще е глупаво утре да обявят, че борещият се за живота си Петров е футболист на годината в България! Стенли не заслужава нещо по милост. Да не говорим за унижението да е втори, да е трети зад някакви ритнитопковци, отпаднали от Мура, от Сараево и кой ли не. Борбата за живот на Стилиян го извади от всякакви класации. Защото в мача срещу смъртта е важно да си победител ти. А не да чакаш гласа на Сульо и Пульо. И с него да победиш. Какво тук значи някаква си тенекиена купа в сравнение с радостта и утре да видиш съпругата, децата, родителите, приятелите!

Айде стига вече популизъм на гърба на Петров

Този човек може да не е бил най-гениалният ни футболист, но винаги е играл за България до сетния си футболен дъх. И му дължим малко по-различно отношение. По-различно от личното ни оригиналничене. Другото е жалко. Утре ще се изтъпанят петима журналисти и ще кажат "Ние направихме Стилиян Петров футболист на годината!". Не е сериозно. И съм сигурен, че самият монтанец, ако знаеше за това, щеше овреме да помоли за друго отношение.

По това колко са чисти хората може да се съди в миговете им на лична драма. Точно в нея Стилиян показа колко е голям, колко е бил истински през годините. Какъвто е бил в мача с Рейнджърс или Ливърпул, такъв остана и в мача с болестта. Раздаде се докрай в него, никой не го чу да се оплаче. Призна си дори слабостта, ако е слабост да не знаеш, че понякога смъртта потропва на вратата ти и футболът отива на заден план. Въобще болният Петров се държа така, както ние трябва да се държим, когато сме здрави. Тогава всъщност кой е болният?