Полицай свали униформата, за да пее рап

Мисия Бургас

26-12-2012, 11:11

Снимка:

в. 24 часа

Автор:

Burgasutre

Всичко от Автора

Песента не е насочена към едно или друго управление, тя е упрек към всички, които за годините на т.нар. демокрация напрактика не са променили нищо

 „Знаеш ли къде сега е дъщеря ти? / На задната седалка с двама непознати?” – с този въпрос-отговор започва парчето „Истински промени”, за което авторът му Боби Кинта казва, че съдържа в синтезиран вид случилото се през последните 23 години.

Самият Боби е на 23, но смята, че има достатъчно опит и талант, за да разчувства аудиторията с откровени строфи, пише "Твоят ден".

Песента не е насочена към едно или друго управление, тя е упрек към всички, които за годините на т.нар. демокрация напрактика не са променили нищо, обяснява авторът и реди във втория куплет: „Прокурорски синове и олимпийски шампиони,/ фрашкани с пари...за тях няма закони! /Цар Киро ли? К'ъв е тоя бе хора, / на такива като него мястото им е в затвора!”.

Парчето се върти в youtube и е интересна смесица от обичайното рапиране  и твърдо  рокаджийско звучене, а женския вокал / Таня Паскова/ дори вкарва мелодичен нюанс.

Само преди няколко месеца  Боян Ченешев, както е истинското име на Боби, носи униформа и конворира престъпници от ареста до съдебната палата в Бургас.

Трябваше ми работа и се явих на конкурс за обявени места в съдебна полиция, нямах проблем с тестовете – завършил съм спортно училище, но скоро разбрах, че това не е моето място, разказва Боян.  Музиката му е хоби от години, но има амбицията да я превърне в нещо повече.

Събира кураж и въпреки несъгласието на близките решава да напусне „сигурната държавна работа”.

Не мога да съм като хората, които стоят някъде заради заплата и чакат работният им ден да свърши в 5, бунтува се Боян.

Убеден е, че в песента си изразява вълненията на  хиляди  от неговото поколение.

”Със злоба ще говоря, защото съм озлобен, / ако ще дори това да е последният ми ден. / Ще кажа всичко, което ми е на душата, / много българи таят болката си в сърцата!”

Не е необходимо да си циничен, важно е да бъдеш откровен, разсъждава Боби за рап стилистиката. 

Прави парчетата си с приятели, които имат звукозаписно студио в Бургас. Пускат  се заедно и по благотворителни прояви. Последно са излезли на сцена в Сливен, на концерт  в подкрепа на болния Мирослав.  Момчето  се развълнувало от текста на друго парче – „Не се предавай”.

 

ИСТИНСКИ ПРОМЕНИ

 

БоБи Кинта feat. Таня Паскова

 

 Знаеш ли къде сега е дъщеря ти?

На задната седалка с двама непознати?

На сила ли е с тях или по желание,

излъгана, измамена от фалшиво обещание!

На къде отива и дали ще се завърне,

дали отново тя семейството си ще прегърне?

Единствената  ти любов, Единственото ти дете,

вече го изгуби...а сега накъде?

Имаш ли сили напред да продължиш,

как ще живееш и как ще си простиш?

Че допусна да се случи всичко това

в теб ли е вината, че изгуби своята дъщеря?

Къде и в кого сега ще търсиш вината,

каквото и да правиш, няма да си върнеш дъщерята!

За това виновна ли е нашата държава?

Най-лошото от всичко, е че това продължава!

 

 

Припев

Забравихте за нашите желания,

Ограбихте България с обещания!

 

 От малък знаеш, че не трябва да говориш с непознати

да не се окажат те убийци и психопати!

Всеки ден със страх изпълнени са ни сърцата,

трепериш докато навън играят ти децата.

Прокурорски синове и олимпийски шампиони,

фрашкани с пари...за тях няма закони!

Цар Киро ли? К'ъв е тоя бе хора,

на такива като него мястото им е в затвора!

От затвора копелета вие се страхувате,

но да лъжите и мамите не се срамувате!

За тези над закона няма наказания,

за пострадалите има само празни обещания!

От властта и парите вие се изкушавате,

но дали осъзнавате, че нас предавате!

Говоря от името на всички наранени,

кога в тази държава ще има истински промени!

 

 

Припев

Забравихте за нашите желания,

Ограбихте България с обещания!

 

 Със злоба ще говоря, защото съм озлобен,

ако ще дори това да е последният ми ден.

Ще кажа всичко, което ми е на душата,

много българи таят болката си в сърцата!

Срамуваш ли се от собствената си държава,

Затова, че 20 години промяна няма!

240 обещания  всеки ден,

и смееш да ме питаш, защо съм разярен.

Как няма да бягат младите от тук

щом се държите с нас, като че ли сме боклук!

Ще гледам истината, право в очите,

докато сърцето ми бие здраво в гърдите!

Надявам се скоро да се променим

и най-накрая да можем спокойно да заспим!

Говоря от името на всички наранени,

кога в тази държава ще има истински промени!