„Данните никога не лъжат, но лъжците съставят данните.“

Ако поставите единия си крак във фурната, а другия в съд, пълен с лед, статистически погледнато на средно прeтеглена основа вашето тяло трябва да се чувства комфортно.

Ако вие получавате на месец 10 000 лв., а друг получава 200 лв., по същата логика средномесечната заплата между вас и него е 5100 лв. В този ред на мисли може да се каже, че статистиката е особена наука. По-точно е да се каже, че тя не е наука, а изкуство - изкуството да интерпретираш данните. Колкото по-нависоко в йерархията на управлението си, толкова повече цифрите губят конкретното си значение, изместени от описателни изречения, и обратното. Когато живееш

от „първо до петнайсто“ число на месеца

се чудиш „чисто статистически“ как да решиш уравнението на семейния бюджет, при който разходната страна превишава два пъти приходната. Казаното дотук ще завърша с думите на Марк Твен: „Данните никога не лъжат, но лъжците съставят данните.“

Статистическите данни за 2012 година показват, че ние живеем все по-добре. Ето, ако вземем за пример финансовото богатство на населението според Industry Watch, през 2012 г. то бележи нов ръст и достига 48 млрд. лева. Хората се въздържат от покупки на дрехи и битова техника и пестят здраво. В момента група пенсионери, бивши професори от БАН, разработват нов метод за оцеляване, при който ще пестим до 100% от храна. Целта е през 2013 г. да реализираме нов ръст на финансовото ни богатство. Чрез прилагането на новия метод ще изумим света: как ставаме все по-богати и все по-гладни?

Друг такъв „статистически феномен“ е връзката между

растящата безработица и увеличаването на спестяванията.

Ще ми се да вмъкна дискретно между тези две цифри и намаляването на населението. През 2010 г. сме били 7,5 милиона души. До 2014 г. според прогнозите ще се стопим с 300 000 души. Вижте какво се получава на практика - намаляване на населението, растяща безработица и увеличаване на спестяванията. На мен ми се струва, че в банките са започнали да спестяват извънземните. Представяте ли си да възложат тази задача за решаване на Нобеловите лауреати по икономика за 2012 г. Алвин Рот и Лойд Шапли. Току-виж доказали, че през 2015 г. ако намалеем до 6 милиона души и безработицата се качи над 15%, то съответно депозитите ще надхвърлят 50 млрд. лева. Ето защо считам, че естественото място на Националния статистически институт е под шапката на Министерството на културата. Икономическата статистика наистина има всички типични белези на едно истинско изкуство - творчество, импровизация и сюрреализъм.

А какво ще кажете за стойността на градските жилища в страната, които според експертите се оценяват на 140 млрд. лева. Строителният бизнес през последните четири  години доказа жизнеността на твърдението, че цената на едно жилище може да пада „до безкрайност“. Не вярвате ли? Попитайте строителните предприемачи. Ако сте построили жилищен блок с кредит, за който кредит сте ипотекирали не само вашето жилище, но и още няколко такива на ваши приятели, то при съответния фалит губите не само новопостроената сграда, но и съпътстващите обезпечения. Ако попитате същия този предприемач за цената на жилищата, знаете ли какво ще ви отговори: „Нищо, абсолютно нищо не струват.“ Оттук следва, че на база статистическия модел за средно претеглена оценка цената на апартаментите на база оценките на експертите от Industry Watch и строителния предприемач се получава, че тя е 70 млрд. лева.

Друг парадокс, който няма обяснение

са фриволните интерпретации на тема икономически растеж. Броят на корпоративните фалити не намалява като интензитет. Вече споменах и за проблемните нива на безработицата. В един момент всички започнаха да акцентират върху икономически растеж в страната, основан на потреблението. Нещо повече, потреблението ще дойде от размера на увеличените пенсии през 2013 г. Това е наистина български феномен - да се разчита на увеличено потребление най-вече от страна на най-социално слабите групи от населението.

Нетната сума, с която ще се „облажат“ хората от третата възраст, е малко под 600 милиона лева. Ако с тези средства можем да реализираме ръст в потреблението, който съответно да повиши и брутния продукт на страната с 1,9%, изобщо не се чудете, кой ще грабне приза за икономика за 2013 година. Впрочем, не знам точно кой българин ще е, при наличие на толкова строга йерархичност при вземане на награди. Как звучи само!? С едни 600 милиона лева

решаваш два проблема едновременно

социален и този с икономическия растеж. Ако някак си можеше да вмъкнем в тези 600 милиона лева и здравната реформа. Нещо от сорта на това, че на всеки българин през 2013 г. му се полага по един безплатен аспирин, то май и пари за някоя и друга магистрала ще останат. Добре че Европа има късмета да ни приеме в съюза. Вече на Стария континент наистина знаят какво означава финансова дисциплина. Това е нещо от сорта - „чрез постоянно неразплащане на държавните задължения към частния бизнес и постоянно финансово ошамаросване на общините налагането на постоянен тормоз спрямо оцелелите фирми с цел многократно увеличаване на събираемостта на данъците, които отново ще бъдат увеличени без предупреждение, и то с една-единствена цел - да ни цитират в някой европейски доклад, за да си оправдаем пъченето”. Чисто статистически погледнато обаче, може да възникне спор по отношение на това дали сме

„полуживи“ или „полумъртви“.

В края на краищата опира и до това дали като цяло сте оптимист или песимист.

Ако се опитам да се отклоня от саркастичния стил, с който започнах този коментар, през 2013 г. нещата няма да се подобрят видимо за средностатистическия българин. Нещо повече. Очаквам нови трудни моменти. Според мен ще видим класическа стагфлация, т.е. замръзнала икономика с висока инфлация. Тъй като най-лошото в Европа преминава, икономическото възстановяване на Стария континент ще започне по всяка вероятност през второто полугодие на 2013 г. Това в България ще се почувства най-рано през 2014 г. Високите нива на обезкуражеността на родния бизнес са в основата на тази моя прогноза. Лихвените нива при кредитите ще падат, но неблагоприятните бизнес условия отблъскват предприемачите като цяло. Опитът да се криминализира неплащането на социалните осигуровки ще доведе до поддържане на високите нива на безработицата. Безспорно трябва да има фискална дисциплина, но станалото хронично вече акумулиране на бюджетни дефицити води до нарастване на абсолютната сума на държавна задлъжнялост без видим икономически растеж. Държавни политики по икономическо стимулиране липсват.

Има самоцелен акцент върху фискалната дисциплина

което само по себе си не означава нищо, без това да доведе до повишаване на благосъстоянието на домакинствата.

Действително по Коледа стават чудеса. Пак оцеляхме. Това е най-тъжното в цялата ситуация. В повечето европейски държави хората просто живеят нормално, а ние се борим за поредното оцеляване. Въпрос на нагласа. Наистина ми се иска някак да си бъдем господари на съдбата, а не за пореден път да очакваме „чудото“ отвън. Впрочем винаги когато само чакаш за „чудото“ на късмета, то просто те подминава. Не го заслужаваш. За „чудото” трябва да се бориш./ в. Преса