Кризата в Гърция остави на заден план други основни теми за ЕС

2012 за Европейския съюз се оказа година на кризата на еврото. Имаше много разговори за възможното разпадане на еврозоната и краха на единната валута. Но кризата в крайна сметка сплоти Европейския съюз, пише в свой коментар Дойче Веле.

Антикризисните срещи на върха на страните от ЕС следваха една след друга през отиващата си година. В началото на декември изглеждаше, че вътрешните раздори са достигнали своя връх. Но последната среща на държавните и правителствени глави на страните-членки показа, че те са готови заедно с общи усилия да преодолеят кризата. Останаха много нерешени проблеми, но еврото вече не изглежда така слабо, както в началото на 2012.

За световна политика не останаха сили и време

Дълговата криза и преди всичко ситуацията в Гърция изтласкаха на втори план всички външнополитически теми - гражданската война в Сирия, изострянето на конфликта в Близкия Изток, безредиците в Египет. Даже такъв важен въпрос като евроинтеграцията на Сърбия и останалите страни от бивша Югославия не получи нужното внимание.

Хърватия скоро ще влезе в ЕС. А за Сърбия германският канцлер Ангела Меркел заяви директно на последната среща на върха, че времето още не е настъпило, че трябва подробно да се проучат икономическите данни и да се оцени конкурентоспособността на страната. А за момента всички е подчинено на една задача – стабилизацията на еврото.

Лошото е зад гърба ни

По всичко изглежда, че пикът на кризата е преминат. Той съвпадна с пролетта на отиващата си година. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу тогава призова да не се възлагат надежди, че "европейският проект и неговите постижения са необратими". А председателят на Европейския парламент Мартин Шулц определи високите нива на безработица сред младежка като "брадва, която сече до корен демокрацията в цяла Европа".

Най-много притеснения, обвинения и надежди бяха свързани със ситуацията в Гърция. Атина вече получи втория пакет с помощ, частните кредитори се отказаха от част от своите искания. И едва през есента Гърция успя най-накрая да представи на Брюксел убедителен план за реформи и мерки за икономии. Европейският комисар по въпросите на финансите Оли Рен постави най-точната диагноза: "Гърция десет години систематично харчеше повече, отколкото печелеше".

През есента в Германия звучаха искания Гърция да излезе от еврозоната. А австрийският финансов министър Мария Фектер даже предложи през май Гърция да излезе от ЕС и отново да подаде молба за членство. Тогава останалите страни ще видят, дали Атина отговаря на критериите за членство в ЕС. Това беше намек, че при влизането си в Еврозоната Гърция беше представила фалшифицирани данни за своето финансово-икономическо положение.

ЕЦБ хвърли спасителния пояс

През лятото курсът за спасяване на еврото рязко се промени. Директорът на Европейската централна банка /ЕЦБ/ Марио Драги неочаквано заяви, че ЕЦБ е готова при необходимост да изкупува в неограничено количество облигациите на страните-длъжници, за да намали лихвите по тях.

Директорът на Бундесбанк Йенс Вайдман до ден-днешен вижда в това грехопадението на ЕЦБ, други – спасителен пояс, който политиците не бяха в състояние да дадат на длъжниците. На срещата през юни се забеляза разкол. Новоизбраният френски президент Франсоа Оланд заедно с тогавашния италиански премиер Марио Монти постигнаха отстъпки във вече утвърдения план за строги икономии. Коментаторите пророкуваха поражение за привърженичката на твърдия курс Ангела Меркел.

Заговори се за "ледников период" в европейската политика. Съпредседателят на парламентарната група на Зелените в Европейския парламент Ребека Хармс тогава стигна до неутешителния извод: "Докато спорим за това, кой е спечелил и кой е загубил, Ангела Меркел или Оланд заедно с Монти, ние няма да намерим изход от европейската криза".

Когато си в една лодка, възниква чувство на сплотеност

През есента ЕС беше номиниран за Нобеловата награда за мир. Изглеждаше, че това трябва да подобри настроенията. Но не, през ноември европейците не успяха да се договорят нито за бюджета за 2013, нито за поредния кредитен транш за Гърция, нито за по-нататъшния курс за спасяването на еврото. И едва към Коледа изведнъж стана ясно, че всички европейци са в една лодка.

Сега никой не спори с тезата, че трябва да се запазят всички страни в еврозоната, да не се допусне нейното разпадане, даже ако в дългосрочна перспектива това доведе до финансова помощ за икономически по-слабите страни от по-силните. В отговор държавите-длъжници са задължени да провеждат реформи.

В своята програмна реч в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел посочи, че без подобни усилия в опасност ще се окаже не само еврото, а целият ЕС ще загуби в борбата за конкурентоспособност от останалите световни центрове на сила. Меркел предупреди, че ако си затворим очите за проблемите, тогава в бъдеще европейците няма да могат да запазят своето благоденствие. Но чувството за общност далеч не се споделя от всички, в някои страни се усилват националистическите тенденции. И все пак 2012 накара европейците да проумеят: всички сме в една лодка.

БГНЕС