Разказът на семейство от Сирия, намерило подслон в България

Има хора, за които България не е място, от което искат да избягат, а точно обратното - убежище. Над 20 000 бежанци са поискали закрила у нас през 2012 г. Най-много са хората, избягали от войната в Сирия в търсене на мир и нов дом.

Само преди няколко месеца никой от тях не е предполагал, че ще посреща 2013 г. без дом и на чужда земя. Казват, че за тях България е обетованата земя, която им дава надежда за нов живот.

"Миналата година празниците за нова година бяха прекрасни, много истински. Но заради това, което се случва в Сирия, нямам сърце да празнувам сега. Там толкова хора плачат и има толкова кръв. Не ми е до празници тази година", казва сириецът Хюсеин Мохамед.

"Аз бях войник в Сирия. Боли ме, че родината ми е превзета от едни мафиотски групировки, които воюват и се избиват помежду си. А аз не бях в състояние да убивам хора, да избивам собствения си народ. Затова избягах от казармата", обясни Ахмед Дауд.

"Не исках да ходя да служа в армията, не исках да ходя в казарма, защото трябваше или да убивам невинни хора, или да бъда убит", добавя и 19-годишният Халил.

За да стигнат до България, хилядите прокудени от войната сирийци, са минали през истински ад. Ева и Мохамед разказват, че са дали всичките си пари на трафикант от Одрин, който им посочил една козя пътека в гората и ги зарязал заедно с четирите им деца.

"Ние не знаехме, че нелегалният път е толкова опасен и толкова труден. Ако аз знаех през какви изпитания и опасности ще премина, нямаше да тръгна изобщо. Децата бяха ужасени. Плачеха по пътя, а ние не знаехме къде отиваме. Само се молехме на Бог да ни помогне и да ни заведе на сигурно място", разказва жената пред bTV.

"По пътя нямахме вода, а децата бяха много жадни. Докато вървяхме намерихме една къща, изоставена. Влязохме в нея и намерихме там една бутилка вода, която ни се стори като съкровище. Бяхме с много багаж, носехме дрехи, но заваля дъжд и ги намокри. Затова бяхме принудени да хвърлим дрехите, да оставим всичко, за да можем да вървим или да носим децата. Пътят беше осеян с тръни, а ние вървяхме по тях", спомня си Ева.

Да имат дом и родина е най-голямата мечта на Ева и Мохамед, които бягат от войната през целия си живот.

"Аз си пожелавам да се върна и да видя дома си. Защото ние сме палестинци. Родени сме като бежанци. Живяхме като бежанци и цял живот ще останем бежанци", каза през сълзи тя.

Сега семейството й живее с четирите си деца в общежитието за бежанци. Най-малкият им син и до днес се стряска насън от спомени за стрелбата, която е чул, и кръвта, която е видял при атаките на сирийската армия близо до дома им.