Кръстовден слага точка на тъмния период с кръщението на Христос, според вярванията

От Йордановден тъмните сили напускат земята, времето се провеня, светлината озарява, спират кошмарните сънища, жените могат спокойно да работят. Това са само част от традиционните езически вярвания, които по нашите земи са преплетени с христянството.

Дните между Коледа и края на първата седмица от януари в България още се наричат "Мръсни дни". Това е времето на родилните мъки на св. Богородица, раждането на Иисус Христос и къщаването му. 

Хората вярвали, че през този период от годината нощем излизат и бродят караконджоли, върколаци, таласъми, вампири, зли сили и болести... ”Мръсните дни” се смятали за особено опасен период и много строго се спазвали забраните за работа и труд в къщата: пране, сушене на дрехи, миене на глава и ресане, предене на вълна, не се излизало след залез слънце, не се изхвърляла пепел от огнището и т.н.

Затова през тези дни жените се въздържали да работят. За предпазване от злите демони всеки носел в дрехите си чесън... По вратите окачвали клони от глог и хвойна. Тези 12 дни се смятат и за неспокойни, тъй като в този период хората били навестявани в съня си от неспокойни духове, които разваляли съня им.

По нкой места в България дори постът продължавал до Йордановден, а не до Коледа. Според други суеверия пък "Мръсните дни" били "Блажни" - задължително свързани с мазни храни и преяждане.

Хвърлянето на кръста във водата символизира измиването и кръщаването на Йоан Кръстител в река Йордан и кръщенето на Ийсус Христос. Така се преживява и осмисля тази акт на преход от старозаветната епоха към Новозаветната в старото българско общество.