Докладът на Външно за Скопие влиза в парламента след седмица

Премиерът Бойко Борисов е впрегнал и историците от БАН да анализират добросъседските ни отношения с Македония. Това стана ясно вчера преди началото на първото за годината правителствено заседание. Новината идва броени дни след разкритията за арести в югозападната ни съседка на хора, които се занимават с издаване на българско гражданство.

„Искам от тях да анализират отношенията ни със западната съседка, за да разполагаме с нужните факти при гласуването в Брюксел на датата за старта на тяхното присъединяване към ЕС. Искам и аз, и президентът, и другите длъжностни лица да имаме становище от БАН”, обясни Борисов, след като през декември България се нареди сред държавите, които не дадоха зелена светлина  по пътя на Скопие към ЕС и препоръча на съседите да спазват правата на гражданите си с чуждо самосъзнание.

С подобна задача бе натоварено и Външно министерство, при това още в началото на септември 2012 г. За целта родните дипломати направиха обиколка на пограничните райони и изслушаха живеещите там българи. Докладът вече е готов и до седмица ще влезе в парламента за обсъждане, съобщиха от МВнР. На базата на този документ и на изготвения от историците анализ ще се формира официалната ни позиция относно Македония и нейното членство в ЕС.

„Фалшифицирането на историята в Скопие започва веднага след Втората световна война, тъй като историята трябваше да бъде съобразена със създаването на т.нар. македонска нация”, коментира заръката на премиера историкът акад. Георги Марков от Института по история на БАН. По думите му първоначално съседите ни посягали на новата българска история, но след това се „пристрастили” и стигнали до античността. „Вече изгубват мярката. Краденето на история ги увлича, те се самозабравят и е крайно време това да бъде прекратено, защото посягат не само на нашето минало, но и на нашата историческа памет”, категоричен е академикът. По думите му вече се е стигнало до исторически абсурд и затова учените били готови да сътрудничат на правителството.

Вчера Борисов покани ректорите на големите университети и председателя на БАН да вземат участие в редовните заседания на кабинета. Министрите вече ще могат

 да разчитат на помощ

 от академичната общност при изготвянето на различни анализи и становища.

 „Всички обявяваме образованието, науката, иновациите за приоритет, но всъщност парите по европейските програми не са в тази сфера. Сега те вече ще се управляват от министерство на образованието, за да може да се случи това, което вие предлагахте, а ние направихме”, каза още Борисов на академиците при одобряването на списъка с тематичните цели, които да бъдат включени в договора за партньорство на България с ЕС за периода 2014-2020 г. Така в списъка с оперативните програми се добавя още една ­ „Наука и образование”. „През последните 20-ина години българската наука не е получавала такава подкрепа, на каквато сме свидетели днес, за което ви благодарим”, обърна се към премиера председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Той обеща българските учени в най-скоро време да го зарадват с добри резултати.