Отливът на капитал от проблемните страни се забави, което може да е свидетелство за преодоляване на пика на кризата в еврозоната

Отливът на капитал от проблемните страни в Южна Европа се забави, което може да е свидетелство за преодоляване на пика на кризата в еврозоната. Все повече гърци смятат, че разпад на валутния съюз няма да има и връщат парите си в банките, съобщава Handelsblatt, пише Profit.bg.

Доверието към националния банков сектор отново расте, отбелязва експертът на Berenberg Bank Кристиан Шулц.

Бягството на капитала от еврозоната прекъсва. От лятото той отново тръгна към проблемните страни. Предполагам, че процесът ще продължи и през тази година, потвърди и икономистът на Commerzbank Йорг Кремер.

В разгара на кризата жителите на проблемните страни в Европа бързаха да изнесат своите средства в съседни държави. Така гръцките банки за две години и половина се лишиха от почти 37% от влоговете си. От 2009 г. до 2012 г. отливът на капитал от гръцките банки се оценява на 87 млрд. евро. Гърците се опасяваха, че в случай на излизане на страната им от еврозоната ще загубят всичките си спестявания. По-късно аналогични ситуации възникнаха и в Испания и Португалия.

Тенденцията обаче се обръща, първо в Италия, където от началото на 2012 г. отчитат ръст на банковите влогове.

Важен показател за мащабите на бягство от капитала е салдото на системата Target, единната система на централните банки на Европейския съюз за плащания в евро. Силата на отлива на капитал тук се отразява като растящи заеми към Германия и други стабилни във финансово отношение страни. През август профицитът на системата Target на германската Бундесбанк достигаше 751 млрд. евро, а дефицитът на Гърция, Португалия. Испания и Италия бе почти 900 млрд. евро.

Сега профицитът на централната банка на Германия е 656 млрд. евро, а дефицитът по по Target на Испания се понижи от 428 млрд. евро през август до 376 млрд. през ноември, а в Италия от 289 млрд. до 247 млрд. евро.