Царството небесно е вътре в нас, а не на подиума на победителите или в магазина за луксозни стоки.

ПРОБЛЕМЪТ с “позитивното мислене” е, че то често се разбира по много елементарен начин. Или като панацея, магическо лекарство, или като някаква отрова, която е опасна за нашето духовно здраве.

Прочетох статията на д-р Димитров в “24 часа”, в която той реагира срещу модата на "позитивното мислене" и предполага, че тези, които я разпространяват преследват комерсиални интереси. Д-р Димитров казва: “Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.„
Първата ми реакция беше да не се съглая с доктора. Какво му е лошото на позитивното мислене?! По-добро ли е за нас това постоянно хленчене и оплакване колко сме зле, което всекидневно слушаме наоколо в България? По-добро ли е черногледството ни? Трудно е да постигнем нещо, ако не си вярваме, че можем да го постигнем. Без самочувствие нищо не става. Така че е много важно да мислим позитивно дори и в практичен план. Проблемът е, че част от "мисленето" е безсъзнателно и не можем механично да се принудим да мислим позитивно. Насилването в тази посока – в посоката на повърхностния телешки възторг – може дори да доведе до пагубни резултати. Но
черно-бялото представяне на проблема за ползата или вредата от "позитивното мислене" малко прилича на спора дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна... Първо, нека се замислим какво изобщо значи “позитивно мислене”?

Прочитайки заглавието на отговора, който Виргиния Захариева дава на д-р Димитров – „Позитивното мислене е контра на вечното ни хленчене и песимизъм“ – помислих първо, че авторката изразява и моите възражения към текста на доктора. Но скоро разбрах, че не съм съгласен и с нея. И дори започнах да се съгласявам с д-р Димитров в известен смисъл и да разбирам неговата негативна реакция и подозрителност към световната мода на „позитивното мислене“.

Виргиния Захариева казва:"Това, в което на мен ми помага позитивното мислене, е, че ми дава баланс и повече пространство за мен самата. (...) Действието, което произтича от този процес, е много по- уравновесено, целенасочено и отговорно. Например завиждам за нещо - осъзнавам го, питам се какво мога да направя за това и го правя, за да задоволя потребността си." И какво значи – ако завиждаме на някого, за това което има, а ние го нямаме, спасението е да направим нещо, за да задоволим потребността си? И така да спрем да завиждаме. Това ли е целта на позитивното мислене? Но след като "задоволим потребността си", рано или късно ще дойде пак някой, който е задоволил своята потребност по-добре от нас и тогава ще трябва и на него да почнем да завиждамe. Не е ли позитивното мислене именно в това да престанем да завиждаме изобщо? Да не се депресираме от това, че не сме най-успелите. Да насочим мисълта си в друга посока – към духовната хармония. Освен ако не използваме завистта си като допинг, който да ни подтиква да постигнем нещо. Но тогава самата завист ще се окаже нещо положително. Нещо по-важно и от позитивното мислене...

Позитивното мислене, което ни е нужно и може да ни помогне наистина, не е просто някакъв елементарен стимулант за по-голяма продуктивност и социално осъществяване, някакъв допинг, ползван на трудовия пазар. То е средство за постигане на вътрешна духовна хармония. Буда казва: "Ние сме това, което мислим... С нашите мисли ние правим света. Говори или действай с чисто съзнание и щастието ще те следва като твоята сянка неразделно". Буда говори за духовна хармония със и във света, а не за задоволяване на лични потребности. И Библията говори за вечния живот, а не за материалния.

Има две крайни мнения – че Библията е „опиум за народа“ ( т.е. че е създадена за нечия изгода, да "зомбира" масите) или че е път към духовно спасение. Зависи от каква гледна точка подхождаме към Библията. Така е и с живота.

Много хора смятат, че позитивното мислене е средство за печелене на пари - мислиш позитивно и – хоп! – ставаш богат. Това е опасното, елементарното позитивно мислене. Ако целта ни е да забогатеем, имаме в най-добрия случай 50 на 50 шанс това наистина да стане. И шансът ни, ако зависи от нас, зависи главно от нашето трудолюбие и инициативност. Възможно е един черноглед и негативен човек да е доста трудолюбов и успешен. А друг, който е голям оптимист, да е напълно неспособен да се организира за справяне с реалния живот. Ако мислим позитивно и очакваме това да ни помогне материално или социално, но попаднем в “лошите” 50 процента, ако се провалим, какво ще стане тогава? След провала, който може изобщо да не е зависел от нас, а от обективно стечение на обстоятелствата, "позитивното мислене" само ще ни доведе до по-голяма депресия, до пълна загуба на самочувствие. И може би дори до нещо по-лошо. Така се случва с много хора.

Будисткото позитивно мислене има за цел вътрешна духовна хармония, а не спечелването на някакво състезание или постигането на някакви практически цели. Иначе будистките монаси щяха да са най-богатите хора. ( Те са, но в друг смисъл.) И когато вярващите християни говорят за царството, те имат предвид царството небесно, а не земното царство.

За съжаление, несравнимо повече хора четат self-help литература, отколкото истински будиски или християнски, или други религиозно-философски текстове. Когато чуят за кабала, много повече хора се сещат за Мадона и Деми Мур, отколкото за "Зохар". Но кабалата е едно много трудно за разбиране еврейско религиозно-мистично учение, а не популярна нумерология на имената.

Така е и с "позитивното мислене". Не е въпросът дали сме "за" или "против" него. Въпросът е какво разбираме под позитивно мислене. Царството небесно е вътре в нас, а не на подиума на победителите или в магазина за луксозни стоки.