"Сурва" е най-големият зимен празник в региона

Представители на Националната комисия на ЮНЕСКО ще гостуват довечера в Пернишко на традиционния празник "Сурва", съобщи заместник-кметът Илинка Никифорова.

Визитата е по повод кандидатурата на Регионалния исторически музей празникът да влезе в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Пернишката "Сурва" вече е част от националната система "Живи човешки съкровища" в категория "Традиционни празници и обреди". С вписването си в системата през 2012 г. пернишкият празник стана втората маскарадна традиция в българската представителна листа. През 2010 г. в нея влезе и маскарадната игра "Джамал", изпълнявана в русенското село Кошов.

Гостите от ЮНЕСКО ще могат да наблюдават автентичния празник довечера и утре в 31 селища в областта. "Сурва" традиционно се отбелязва в нощта срещу Васильовден по стар стил. Той е най-големият зимен празник в Пернишко. Маскирани със страшни ликове мъже играят край ритуални огньове, обхождат домовете и гонят злото. Това е шествие на светлината, коментира пред БТА етнологът от Регионалния исторически музей в Перник Цвета Бакарска. Сурвакарите носят много радост и енергия, наричат пожелания за здраве и берекет. За всеки стопанин е чест да ги приеме и нагости богато.

За "Сурва" във всяка къща в Пернишко се приготвя специална трапеза. Домакините пекат кисело зеле с месо, правят пача, баница със сирене и праз, ритуална погача, туршия,

вино и ракия.

Обичаят, датиращ от незапомнени времена, се смята за праизвор на театъра у нас, твърди Бакарска.Тя допуска, че традицията идва от Гърция, от древните Дионисиеви празници.

Тогава весела дружинка подпийнали мъже се покривали с козя кожа и се окичвали със звънци. Те пеели закачлива песен, наречена козльова, която поставила началото на актьорската игра.

Сурвакарството възпроизвежда артистичното начало, твърди Бакарска. По думите й обичаят е много красив и богат, защото съдържа и изображение, и игра, и слово, и хоро. В дългите зимни дни дядо, баща и син майсторят маските. Те не се повтарят - всяка година се правят нови, или се добавят нови елементи към възстановени ликове. Маската възпитава на любов към актьорската игра и изобразителното изкуство. Затова може да се смята, че сурвакарите са първите български актьори, уверява Бакарска.

Все повече млади хора се включват в сурвакарското шествие. Движенията на участниците са начало на театрална пантомима, преминаваща през бурни обредни действия, според етнолозите. Вече се появяват и модерни персонажи, и сатирични изображения в маските. Специалисти определят, че това е виждането на обикновения човек за живота, както и опит да бъде осмяно лошото. Традицията като отражение на живота се променя, но нейните основни елементи са запазени, което я прави уникална, категорична е Бакарска.

Местните определят "Сурва" като светиня и зараза, за която няма лечение. Децата започват подготовка още от септември. В село Ярджиловци, смятано за Меката на сурвакарството, се пази звънец от 1834 г., смятан за най-стария у нас. Там месеци преди "Сурва" отварят работилници за маски и стари майстори учат децата да правят ликове. Три от работилниците носят името мечкарници. Работата продължава до последния момент, като всеки се стреми да направи маската си по-красива.

Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто.

Традицията повелява, че колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили. Затова цялата нощ на старостилния Васильовден е съпроводена с оглушителен шум.

Обредният танц се изпълнява в специален ритъм, който се ръководи от билюкбашия. Автентичният маскарад е най-очакваният народен празник във всяко село.

Пернишката традиция получи официално европейско признание. През 2010 г. градът бе обявен за европейска столица на сурвакарските игри.