Анализът трябва да послужи за реформа в обвинението

Важните мерки, които обещахме на Брюксел в година на избори. Има ли време до края на 2013 г., за да разберем къде се спъват знаковите дела и да се направи структурна
реформа в прокуратурата?

От доклад до доклад - това е ритъмът на съдебната реформа от повече от десетилетие. Докладите, разбира се, са на Европейската комисия и в началото бяха за напредъка на България, а след членството ни в ЕС станаха за сътрудничество и проверка. Както и да се наричат обаче, от тях не спират да извират критики за състоянието на правосъдието и борбата с престъпността у нас, а експертите от Брюксел повтарят до втръсване какво се иска от българските власти.

За следващия си доклад ЕК даде безпрецедентно дълга отсрочка от година и половина. Комисията ще огласи оценката си за съдебната власт и МВР чак в края на тази година. Решихме да проверим какво се прави през това време по критиките от Брюксел. Още повече, че до края на месеца се очаква от комисията да коментират, макар и само устно, какво е свършено и какво не.

По традиция в края на мандата си всяко правителство обявява гръмки реформи, които няма как да продължи. Затова се фокусирахме върху стъпките, които кабинетът обеща на Еврокомисията. Те са 130 и са описани в график с неотложни мерки.
Основната критика, която Брюксел повтаря във всеки свой доклад, е провалът на знаковите дела. Въпросът какво се случи, че поредната знакова акция на полицията е завършила с оправдателни присъди, обаче стои без отговор. А без него няма как да се отстранят дефектите в работата на наказателната машина.

В последния си доклад от юли 2011 г. ЕК дори насочи българските власти къде да търсят проблемите. Евроекспертите възложиха да се анализират слабостите в разследването, прокуратурата, защитата на свидетелите, икономическия и финансовия анализ, събирането на доказателствата от полицията и сътрудничеството между нея и магистратите.

Работни хипотези

Министерството на правосъдието вече е избрало знаковите провали, чието разнищване ще помогне да се открият пробойните. Това са делата "Братя Галеви", "Маргините" и един от процесите срещу бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев. Те са избрани, защото е преценено, че илюстрират различен тип проблеми при знаковите дела. Освен това те вече са приключили и обсъждането им не може да се приеме за намеса в работата на съда.

Процесът срещу Красимир и Николай Маринови-Маргините за подготовката на три убийства завърши с пълното оправдаване на братята. Двама бяха сочени за лидери на група за убийства, четирима подчинени им в престъпната структура обаче получиха от 3 до 5 години затвор. Така делото е показателно за проблема с "хващането" на дребните риби. То е показателно и с изчезването на Малкия Маргин по време на процеса. Бившите барети Ангел Христов и Пламен Галев, които бяха осъдени на по 5 години затвор, са влезли в списъка за анализ на провалите заради първоначалното им пълно оправдаване и разбира се, заради бягството им от правосъдието. Делото срещу Асен Друмев пък е показателно за злоупотребите с еврофондове. Бившият директор на фонд "Земеделие" има три окончателни присъди и всичките са оправдателни.

Експерти от три европейски държави вече са прегледали трите казуса и са готови с работни хипотези за срива на важните дела у нас, научи "Труд". Според тях основните проблеми при разследването са:
- с поемните лица
- честите промени в разследващите екипи
- нарушенията на професионалната етика
- бавната международна правна помощ
- недостатъчната експертиза на разследващите екипи

Пробивите при разглеждането на делата в съда пък са:
- честото отлагане на делата
- трудностите в призоваването
- липсата на дисциплиниращи мерки за редовно явяване на вещи лица и съдебни заседатели
- процесуалните нарушения.

Тези констатации не са изненада за практикуващите юристи. Но подобни анализи на дефицитите в съдебната власт и МВР досега са правили предимно неправителствени организации. Според плана на Министерството на правосъдието в независимия преглед на провалите ще участват и експерти от Съвета на Европа, а до март трябва да има отговор на въпроса къде се спъват знаковите дела.

По темата важна задача в графика с неотложни мерки има и прокуратурата - да направи регистър на оправдателните присъди и да ги анализира два пъти годишно. От обвинението обясниха, че по апелативните райони вече има регистри, а по заповед на Бойко Найденов, който два месеца беше и.д. главен прокурор, ще се направи и такъв на всички задържани - под стража и у дома.

Задача №1 на главния прокурор

Голямата работа в прокуратурата обаче предстои - до юли обвинител №1 Сотир Цацаров трябва да е готов със стратегия за цялостна реформа. Тя е пряко свързана с анализа на провалите на знаковите дела и трябва да е не само с организационни мерки, а и да включи препоръчаните от Брюксел структурни промени в прокуратурата.

От години се чака разбиването на съветския модел на обвинението - единно и централизирано, защото освен всичко друго се доказа и като неефективен. Но дори и новият главен прокурор като предшественика си Борис Велчев да се обяви за премахването му, тази реформа, надали ще се случи до края на годината.

За някои от неотложните мерки в графика на държавата, които досега трябваше да бъдат изпълнени, е отговорен Висшият съдебен съвет (ВСС). Основните му задачи са две - правилно разпределяне на натовареността на магистратите и повече прозрачност в собствената му работа.

Проверка на "Труд" установи, че по повечето от задачите си в графика ВСС работи със закъснение. От правителството не са притеснени, тъй като съветът се сформира през есента.

Факт е обаче, че не всички комисии на ВСС публикуват предварително дневния ред на заседанията си, както е предвидено в мерките, а нито една от тях досега не е заседавала открито. Според обещанията пред ЕК принципът на публичност на заседанията трябваше да е въведен още на 30 октомври 2010 г.

По темата за натовареността към съвета вече има работна група, която трябва да направи стратегия за развитието на кадрите в системата. Срокът за това е краят на юни. В края на 2012 г. Министерството на правосъдието изпрати въпросници до 5230 магистрати от цялата страна и получи 1300 отговора. Темата в тях беше натовареността и как да се въведе разумна норма за заетост на съдиите и прокурорите. На тях трябва да се стъпи, за да се прецени колко средно отнемат всички дейности на магистратите от прочитането на делото, през разглеждането му в зала и писането на решение.

Предстои да видим дали всичко, обещано и планирано, ще се случи, защото за съжаление в година на избори мерките и същинските реформи, макар и обявени за неотложни, минават на заден план.