Учи, за да не работиш, някога беше пожелание, днес е реалност

Социализмът беше ретрограден строй. 
Преподаваше едно, а ставаше друго. Лъжеше. Учи, за да не работиш, съветваха месиите му. И наивниците се хващаха на въдицата. Учеха. Водеха сталинградски битки, за да влязат в университетите, после, за да вземат диплома, и накрая вместо обещаното "учи, за да не работиш" изучената гордост на мама и тате биваше назначена там, където каже партията и правителството. А те, досущ като крепостен селянин, го запращаха далеч от лелеяните жълти павета. Я в дълбоката провинция или о, ужас - в някое диво село от градски тип. Дребнавата държава бе изчислила, че с три години работа по разпределение висшистът точно ще си плати това, което тя  е похарчила за него.
Демокрацията освен че построи магистрали и пътища, заличи завинаги неправдата с разпределението. Тя на дело претвори в живота онова, което не успяха стратезите на тоталитаризма. Сега наистина можеш и да учиш, но почти сигурно е, че няма да работиш. Поне по това, което си учил.
Отваряме вестник "Стандарт" от вчера и четем: "Гладни инженери и филолози се молят да метат улиците срещу минимална заплата. Безработни 
висшисти влязоха в неравна битка с ромите
за места по програма за времена заетост." 
Ето това е демокрацията. Ако ти харесва,  можеш да метеш улиците, ако не - стани космонавт. Дипломата с нищо не те задължава. Напротив, освобождава те. Ще се намерят дребни, сребролюбиви хора, които ще се разплачат за похарчените по университетите пари и за хвърления напразно труд, но те едва ли ще могат да сложат прът в колелото на прогреса. Страната ни върви нагоре и едва ли може да бъде изместена от челното място в световната класация за най-високообразовани метачи на улици.
Но нека отбележим и новото хуманно отношение на държавата към образованието. Вече почти са забравени реките от сълзи, които се лееха при всеки кандидатстудентски изпит. Няма го онова блъскане и опашки пред вратите на броящите се на пръстите на двете ръце ВУЗ-ове.
Сега може да следва всеки, който има пари. Няма ги вече онези цербери, които гледаха под лупа дипломите от гимназиите, претендираха за знания, брояха бала и мъчеха кандидатстудента. Днес в страната ни има точно 53 висши учебни заведения. За да оцелява, всеки университет се нуждае от пари, източник на които са главно студентските такси. Затова са широко отворени вратите на нароилите се институти, а учението зависи от това 
дали можеш да платиш, а не колко си ученолюбив
В момента студентите в страната ни са 300 000. Цяла армия, което е чудесно. Това означава, че страната ни ще разполага с достатъчно бизнес администратори, адвокати, рекламни и PR агенти. Това са най-често избираните специалности днес. Много по-малко искат да стават инженери и агрономи. Но това са подробности. Важното е, че в България се учи. Европа също е доволна. Брюкселският план за образованието се изпълнява в съкратени срокове. Факт, който ще влезе в докладите и ще стане повод поредният мижав еврочиновник да ни потупа по рамото. Каква идилия. Кирил и Методий сигурно биха се разплакали от умиление. Но за малко, защото  следващата подробност никак не поражда радостни сълзи: седемдесет на сто от дипломираните висшисти, бакалаври, магистри и други титулувани личности, меко казано, не работят по специалността си. А грубо казано, са сервитьори, охранители или са в процедура да влязат в чистотата. Това, разбира се, е обяснимо. Няма как да се изхрани огромната армия от дипломирани рекламни специалисти например в държава, в която няма какво да се рекламира. Известно е, че икономиката отдавна е застинала като ледената площадка в езерото "Ариана". Или за какви бизнес администратори ще говорим  в територия, в която бизнес почти няма. 
И въпреки сложната ситуация 14 на сто от младите висшисти вече виждат светлина в тунела. Погледът им е към държавните ни граници. А меракът им - да ги оставят зад гърба си. Между тях е може би и онзи млад безработен висшист, на когото предлагали триста лева месечно, но той категорично отказал да работи за такива пари. Това вместо да засрами, възмутило потенциалните му работодатели. Даваш му заплата, а той се сърди, казали си те.
Звучи ужасно, но  днес дипломите в България са лошо нещо. Колкото повече имаш, толкова по-безперспективен си. Защото за всеки от 740 000-те родни държавни служители един възпитаник на Харвард и Оксфорд, решил да се върне в България, е по-опасен от терорист. И спасението е да го гонят. Колкото по-надалеч, толкова по добре. Нека става продавач в супермаркет, където дипломата му няма да стряска никой.Социализмът беше ретрограден строй. 
Преподаваше едно, а ставаше друго. Лъжеше. Учи, за да не работиш, съветваха месиите му. И наивниците се хващаха на въдицата. Учеха. Водеха сталинградски битки, за да влязат в университетите, после, за да вземат диплома, и накрая вместо обещаното "учи, за да не работиш" изучената гордост на мама и тате биваше назначена там, където каже партията и правителството. А те, досущ като крепостен селянин, го запращаха далеч от лелеяните жълти павета. Я в дълбоката провинция или о, ужас - в някое диво село от градски тип. Дребнавата държава бе изчислила, че с три години работа по разпределение висшистът точно ще си плати това, което тя  е похарчила за него.
Демокрацията освен че построи магистрали и пътища, заличи завинаги неправдата с разпределението. Тя на дело претвори в живота онова, което не успяха стратезите на тоталитаризма. Сега наистина можеш и да учиш, но почти сигурно е, че няма да работиш. Поне по това, което си учил.
Отваряме вестник "Стандарт" от вчера и четем: "Гладни инженери и филолози се молят да метат улиците срещу минимална заплата. Безработни 
висшисти влязоха в неравна битка с ромите
за места по програма за времена заетост." 
Ето това е демокрацията. Ако ти харесва,  можеш да метеш улиците, ако не - стани космонавт. Дипломата с нищо не те задължава. Напротив, освобождава те. Ще се намерят дребни, сребролюбиви хора, които ще се разплачат за похарчените по университетите пари и за хвърления напразно труд, но те едва ли ще могат да сложат прът в колелото на прогреса. Страната ни върви нагоре и едва ли може да бъде изместена от челното място в световната класация за най-високообразовани метачи на улици.
Но нека отбележим и новото хуманно отношение на държавата към образованието. Вече почти са забравени реките от сълзи, които се лееха при всеки кандидатстудентски изпит. Няма го онова блъскане и опашки пред вратите на броящите се на пръстите на двете ръце ВУЗ-ове.
Сега може да следва всеки, който има пари. Няма ги вече онези цербери, които гледаха под лупа дипломите от гимназиите, претендираха за знания, брояха бала и мъчеха кандидатстудента. Днес в страната ни има точно 53 висши учебни заведения. За да оцелява, всеки университет се нуждае от пари, източник на които са главно студентските такси. Затова са широко отворени вратите на нароилите се институти, а учението зависи от това 
дали можеш да платиш, а не колко си ученолюбив
В момента студентите в страната ни са 300 000. Цяла армия, което е чудесно. Това означава, че страната ни ще разполага с достатъчно бизнес администратори, адвокати, рекламни и PR агенти. Това са най-често избираните специалности днес. Много по-малко искат да стават инженери и агрономи. Но това са подробности. Важното е, че в България се учи. Европа също е доволна. Брюкселският план за образованието се изпълнява в съкратени срокове. Факт, който ще влезе в докладите и ще стане повод поредният мижав еврочиновник да ни потупа по рамото. Каква идилия. Кирил и Методий сигурно биха се разплакали от умиление. Но за малко, защото  следващата подробност никак не поражда радостни сълзи: седемдесет на сто от дипломираните висшисти, бакалаври, магистри и други титулувани личности, меко казано, не работят по специалността си. А грубо казано, са сервитьори, охранители или са в процедура да влязат в чистотата. Това, разбира се, е обяснимо. Няма как да се изхрани огромната армия от дипломирани рекламни специалисти например в държава, в която няма какво да се рекламира. Известно е, че икономиката отдавна е застинала като ледената площадка в езерото "Ариана". Или за какви бизнес администратори ще говорим  в територия, в която бизнес почти няма. 
И въпреки сложната ситуация 14 на сто от младите висшисти вече виждат светлина в тунела. Погледът им е към държавните ни граници. А меракът им - да ги оставят зад гърба си. Между тях е може би и онзи млад безработен висшист, на когото предлагали триста лева месечно, но той категорично отказал да работи за такива пари. Това вместо да засрами, възмутило потенциалните му работодатели. Даваш му заплата, а той се сърди, казали си те.
Звучи ужасно, но  днес дипломите в България са лошо нещо. Колкото повече имаш, толкова по-безперспективен си. Защото за всеки от 740 000-те родни държавни служители един възпитаник на Харвард и Оксфорд, решил да се върне в България, е по-опасен от терорист. И спасението е да го гонят. Колкото по-надалеч, толкова по добре. Нека става продавач в супермаркет, където дипломата му няма да стряска никой.