Оригиналите по-ефективни от съвременните адаптации

Четенето на произведенията на великите писатели на английската литература повдига духа и се отразява особено благотворно на човешката психика, сочат резултатите от изследване, проведено от учени от университета в Ливърпул в рамките на проучвания, свързани с човешкия мозък.

Ако ставаше дума за специалисти по литература, резултатът от изследването щеше да попадне в графата „откриване на велосипеда“, защото всеки, който се е задълбавал по-дълбоко в пространството на словесното творчество, е наясно, че там често е много по-уютно и спокойно отколкото в реалността, макар и то само по себе си да има своите остри ъгли. Все пак обаче специалистите не се занимавали именно с тази част от спектъра, свързан с възприятието на художествените произведения, а се обърнали към физиологичния аспект – реакцията на мозъка. Оказало се, че творбите на Уилям Шекспир или Уилям Уърдсуърт имат невероятно добро влияние на духа, хващат вниманието на читателя и предизвикват моменти на саморефлексия, което до голяма степен е по-благотворно за човека отколкото общуването с психоаналитик например.

С помощта на скенери специалистите от Ливърпул наблюдавали мозъчната активност  на доброволци, като им предоставили както оригиналите на класически произведения, така и техни съвременни адаптирани към съвременния език адаптации. Те установили, че

предизвикателният старомоден език в класическите произведения увеличава електрическата активност в сивото вещество. Оказало се обаче, че оригиналите, както на поезията, така и на прозата, са по-стимулиращи за мозъчна активност, отколкото адаптираните за неизкушения от литературата читател, който в съвременния му вариант представлява своеобразен лентяй  

нежелаещ да задържи вниманието си върху нещо, което му се „опъва”, кара го да използва мозъка си по предназначение и е склонен да се прехвърли на нещо друго, което не изисква интелектуални усилия. Под влиянието на интернет и компютъра се появи нов вид четене, който е фрагментарен, а читателят е склонен да „изневери“ на текста и да се заплесне по някоя хипервръзка.

 Специалистите имали възможност да проследят промяната в активността на мозъка на читателя при прочита на всяка дума и да сравнят въздействието на необичайните думи и фрази, както и всички стадии на мозъчната активност при четенето и ефекта от него.

“Резултатите от проучването ни разкриват мощта на литературата да предизвиква промени в мозъчните пътеки и да създава нови мисли, форми и връзки”, казва ръководителят на изследването професор Филип Дейвис.