Двете момичета искат да опитат късмета си в силно Европейско първенство, а Николета вече е играла за немския Волфсбург

В неделя две момичета играха футбол заедно с мъжете в най-голямото аматьорско първенство на Бургас - Морската Неделна лига. Те оставиха много приятни впечатления с играта си, като на моменти надбягваха мъжете футболисти, финтираха, подаваха добре, отбелязаха и красиви голове. След срещата те споделиха впечатления за първенството в Бургас, женския футбол, както и за какво мечтаят след завършването на училище.

Момичета, кажете в началото по няколко думи за себе си.

Николета: На 18 години съм. Играя футбол вече около 10 години. Доста време живях в Германия, където тренирах и се занимавах професионално с футбол в отбора на Волфсбург. Сега съм в тук, за да завърша образованието си в гимназия Георги Сава Раковски.

Калина: Аз играя футбол от около две години. Запалих се след като гледах мачове по телевизията. Тренирам в Бургас и също уча в гимназията. Имам още една година докато завърша, а дотогава смятам да се усъвършенствам във футбола.

Как решихте да участвате в турнира Морска лига?

Николета: Откакто съм тук следя с интерес това, което се случва в спортния живот на Бургас. От мои приятели разбрах за възможността да участвам в това интересно първенство, което в момента е и единствено, и ето ме тук.

Калина: Мои съученици играят тук и реших да се присъединя към отбора, за да помогна. Те ме поканиха и аз приех.

Как се отнасят състезателите от другите отбори, когато имат срещу себе си съперници на терена като вас?

Калина: Не виждам някаква разлика. Тук срещите са коректни, но все пак може би има по-специално отношение. Важното е, че двубоите са много емоционални, оспорвани и интересни. На мен ми доставят истинско удоволствие. А когато побеждаваме усещането е невероятно.

Николета: Случва се понякога да излезем от единоборство с по някоя синина на крака или след борба за топката, но това си е в реда на нещата. Важното е да се играе по правилата. Е, понякога нарушенията са неизбежни, но това е част от играта. В мачовете до момента всички ни приемат нормално, както и трябва да бъде и играят срещу нас както срещу всеки съперник.

Николета, ти каза че си играла футбол в Германия. Може ли да направиш съпоставка между женския футбол там и тук, в България?

Николета: За съжаление разликата е огромна. На първо място са базите и условията, при които се тренира там и тук. На второ място организацията. Там отборите участват в Бундеслигата, в първа лига и т.н. Клубовете имат бюджети, планове за развитие, изградени структури. Нещата се знаят за месеци и години напред. Много ми се иска и тук да стане някога така, но...трябва и време за това.

Защо смяташ че у нас е така, какво толкова ни липсва?

Николета: Отговорът е ясен. Липсва ни всичко това, което изброих. Аз играя и в женския отбор на Бургас Лейдис Клъб. Хората, които опитват да развиват футбола правят всичко по силите си, но са необходими и много средства. А тях ги няма. Липсват и базите. Когато няма добри условия за тренировки и подготовка, нама как да се очакват и високи резултати. Ето, комплексът на който играем първенството, е пример че хубавите неща могат да се случват и у нас. Ако има повече такива стадиони, със сигурност и футболът ще вдигне нивото си.  

Какви са най-близките ви плановете свързани с футбола?

Калина: Аз имам да уча още една година до дипломирането си и се надявам да продължа да играя на по-високо ниво. Не зная дали това ще стане тук, но ще пробвам и някъде навън. Мисля, че в страните с развит женски футбол ще мога да намеря реализация. Разбира се трябва много да уча във футбола, но имам желание за това.

Николета: Моята мечта е да играя в Испания. В момента Реал Мадрид прави женски футболен отбор, който да играе в местното първенство. Мечтата ми е да опитам да играя там. Не зная дали ще се получи, но това е мечтата ми. Затова залягам сериозно и над испанския.

Благодаря ви момичета. Желая ви успех в турнира и късмет в реализацията на плановете ви.