Произходът на породата и до днес остава загадка

Помните ли кученцето Снупи (Snoopy) от популярното детско филмче? То е от порода бигъл (бийгъл) и е любимец на поколения деца и до днес.
Бигълът е жизнерадостно, любвеобилно малко куче, което се отнася еднакво добре и към хората, и към другите животни в дома ви. Дава душата си за децата и е техен чудесен приятел.

То е едно от най-малките гончета. Окраската му е трицветна, двуцветните са рядкост. Понякога се срещат и едноцветни. Козината е къса, блестяща и притежава изключителни свойства – абсолютно водонепромокаема е и добре защитава от студа. Най-уникалното при бигъла са ушите му. Ако ги хванете и ги издърпате напред, те трябва да са толкова дълги, колкото и муцуната. Опашката е закачлива, крайчето задължително е бяло. Природата е надарила това мило същество с този белег, за да могат хората, излезли на лов или на разходка, винаги да виждат любимеца си. Белият цвят, подскачащ на фона на дърветата и храстите, е лесно забележим.
Очите са големи, тъмни и му придават кротък и скромен вид, който често предизвиква умиление у хората, както и желанието да го глезят. Бигълът се слави с добро здраве и няма нужда от допълнителни грижи (подстрижка и др.).
Произходът на тази порода и до днес си остава загадка. Счита се, че названието произлиза или от келтската дума "beag", която означава „малък“, или от френската "begueule", заради скромния вид и продължителния, мелодичен лай, наподобяващ пеене. Появата му датира от IV–V век пр.н.е., когато гръцкият пълководец, писател и оратор Ксенофонт описва за първи път малките кучета, подобни на бигъл, използвани за лов на зайци. На Британските острови предците им попадат с нормандските завоеватели през XI в. Дълго време всички гончета с малък ръст са били наричани „бигъл“, но през XVII в. породата е обособена и започва да придобива присъщите на съвременните кучета черти.
Малкото гонче попада и в двора на английското кралско семейство. В хрониките на кралете Едуард II и Хенри VIII се съдържат немалко данни за този вид кучета. В двора на Кралица Елизабет I присъствали група "пеещи" представители на породата, наречени така заради специфичния лай, който издавали по време на гонка. Предполага се, че тогава съществували и 9-инчови кученца, толкова малки, че са се побирали в дамска ръкавица или двойка от тях - в чантата на ловеца. Този вид малки гончета позволявал на по-малко издръжливите жени и деца да участват в лова на зайци.
През XIX век бигълът се превръща в обичайно градско куче, много от тях се отглеждат и като домашни любимци. В средата на века свещеникът Филип Ханиууд от Есекс събира и кръстосва няколко гончета, от които произлиза и съвременният бигъл. Породата бързо става известна и ловът на зайци се разпространява не само в Англия, но и във Франция, Италия, Гърция и другите европейски страни. През 1890 г. е основан английският „Бигъл клуб“, който окончателно изработва и утвърждава стандартите за породата и подпомага развиването ѝ за спортни и изложбени цели. Днес тя е разпространена по целия свят, а САЩ се считат за втората родина на малките чаровници, които през 50-те години на XX в. са били най-популярните кучета там.
Продължителността на живот на бигъла е около 10-14 години. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително проблеми с щитовидната жлеза, епилепсия, катаракт, глаукома, смущения в кръвообращението и др. Препоръчително е родителите да имат CERF и OFA сертификати.
Бигъл е породата кучета, която най-често се използва в тестването върху животни заради малкия им размер и пасивния характер. Те участват и в редица изследователски процедури: фундаментални изследвания в областта на биологията, хуманната и ветеринарната медицина; за защита на човека, животните и околната среда.
Кучета от тази порода са герои от произведения на автори като Шекспир, Уебстър, Поуп и др., участват в множество анимационни и игрални филми. 

Ако сте решили да зарадвате себе си или децата си с това малко чудо на природата, имайте предвид някои от неговите специфични особености:

• Бигълът никога няма да нарани детето ви или друг член на вашето семейство.
• Той не е престижен, както йоркширския териер. Бигълът е истински джентълмен (или лейди).
• Скучаещият самотен бигъл е заплаха за чехлите, топките и домашния уют.
• Когато е още малък, не бива да се пуска без повод, защото може да избяга, привлечен от мириса на нещо вкусно.
• Ако свикнете с него, трудно бихте си взели куче от друга порода.
• Бигълът има звънлив лай, затова, ако обичате тишината и спокойствието, тази порода не е за вас.
• Страхлив е, затова не очаквайте да се впусне да ви защитава от някого.
• Бигълът е интелектуалец. Всичко разбира и всичко усеща. Затова, за да не ви се качи на главата, ще се налага често да му показвате кой е истинският стопанин на дома./bg-damma.com