Софиянка се жалва от дискриминация заради задължителното изискване в закона българските граждани да притежават бащино име в състава на името си. Според нея това поставяло в унизително положение не само майките, но и самотните родителки, както и децата без баща, които под бащино име трябва да записват името на майка си.

Според недоволната жена имената на българските граждани трябва да се състоят от собствено име, презиме и фамилия, като определянето на презимето да не зависи непременно от собственото име на баща, майка, дядо и други, а да има пожелателен характер, но не и задължителен. Креативната жена предлага в Закона за гражданската регистрация бащино име да бъде заменено само с презиме или с бащино и/или майчино име.

Това е само една от многобройните жалби, които всекидневно постъпват в Комисията за защита от дискриминацията.

Все по-наболял проблем стават и жалбите за сексуален тормоз. От комисията признават, че потърпевшите все повече набират смелост да споделят своята болка и имат все по-голямо желание да потърсят възмездие за извършителя. Основният проблем обаче при тези случаи е, че те са трудно доказуеми, тъй като много често подобни интервенции се вършат без свидетели и рядко извършителите са агресивни пред други хора, макар и това да не е изключено.

Подобен случай с щастлив край и глоба от 2000 лева се разиграл преди няколко години. Тогава служителка във фирмен офис в столицата на фирма от Варна се оплакала, че започнала да получава запитвания по телефона за извършване на сексуални услуги. Оказало се, че GSM номерът й е обявен за телефон за сексуслуги. Не след дълго жената успяла да разбере от компютъра на началника на офиса, че именно шефът й се е „пошегувал” и е обявил нейния номер за такъв.

Сега в комисията има три образувани преписки по три жалби с оплаквания срещу управител на бензиностанции в страната за извършван сексуален тормоз над негови подчинени, работещи на обектите, на които е бил управител. Оплакванията са за словесни атаки и желания за сексуален контакт, тормоз по телефона, предложения за усамотяване на избрано от него „местенце”, устни закани при отказ и други подобни. Страх от уволнение карал жените дълго да мълчат и да носят у себе си обидата и унижението.

През 2012 г. по друга преписка бил установен сексуален тормоз и били наложени три глоби на извършителя, които възлизали на обща сума от 4500 лева, което е и най-голямата глоба, налагана от КЗД за подобно деяние.

София и Бургас с най-много жалби

Броят на постъпилите жалби и сигнали в КЗД за 2012 г. е 820. Анализ сочи, че е налице промяна в качеството на жалбите. А именно, че с всяка година те стават по-издържани и по-конкретни и дават възможност за съпоставимост и за образуване на производство. Може да се подчертае дори, че хората все по-осезателно научават и осъзнават правата си и са все по-наясно с компетенциите на комисията.

От ведомството признават, че е естествено най-много да са жалбите от София - 250, следва Бургас с 59, Варна - 49, Пловдив – 46, и Велико Търново с 35. Наблюдава се и тенденция на увеличаване на жалбите от малките населени места. Не е малък броят на оплакванията и от селата за разлика от първите години на създаването на комисията, когато жалби са били предимно от големите градове в страната.

Една от основните причини в постъпилите жалби е дискриминация при упражняване право на труд, като тук се преплитат различни дискриминационни признаци – възраст, пол, увреждане, образование, лично положение, синдикална или политическа принадлежност и др. Именно с тези признаци са свързани и оплакванията като неправомерно съкращаване или уволнение, различно заплащане при равностойно положен труд и равен ценз, нерегламентирани и вменени задължения, създаване на враждебна среда от страна на работодателя. Често срещани оплаквания са за неравно заплащане между мъже и жени.