Очертава се класически ляво-десен сблъсък. В който отсъства алтернативата

Парламентарните избори през лятото ще се проведат по позната класическа схема - дясно срещу ляво. ГЕРБ срещу БСП. Вие ще опонирате, че ГЕРБ не са десни, аз пък ще ви кажа, че БСП не са леви. В България, а и не само у нас, традиционните определения не важат. Ляво е това, което политиците кажат, дясно е онова, което избирателите възприемат. Самоидентификацията е важна. Много важна е и БСП.

В нашата политика от значение е и още един разделител - отношението към Русия. Така е от времето на Борис I, когато се оформят две течения на религиозна основа. Едното държи за присъединяването към Рим, другото - за запазване на източното православие. След Освобождението на тяхно място се появяват партиите на русофили и русофоби, като въпросът за модернизма измества религията. Модернизмът най-напред е провидян в Запада, след 1944 г. - на Изток (по Стефан Чурешки). Днес всички партии приемат модерния западен път, но Русия пак ги дели - десни, смесващи русофобията с американофилия, леви, доволно скрепени към московската пъпна връв.

Това противопоставяне обаче разделя политическите субекти, не и електората. Днес не враждуват русофили срещу русофоби, урните не са географски кръстопът. Беше така, вече не е. Никой днес не знае с какви съображения електоратът мотивира своя избор, защо хваща тази бюлетина, не онази. И все пак може да се каже, че съществува сечение, допирателна, общи за партии и електорат, които парцелират политическото пространство, оформят лявото и дясното.

Това е отношението към БСП.

Десният електорат е този, който е категорично против БСП, за нищо на света не гласува за нея и я смята за спирачка пред модерността. Една дясна партия престава да е такава, ако се обвърже с БСП (случи се с НДСВ). Лява партия са БСП, няколко маргинални производни и избиратели им. Отношението към столетната партия е съвременният делител, който наследява религозното противопоставяне и чувствата към Русия.

Направих горните уточнения заради многобройните спекулации кое е дясно, ляво, може ли едното да е такова, другото - не, и т.н. Смятам, че през лятото ще се състои свиреп ляво-десен сблъсък

и се опитах да посоча неговите теоретични контури. Дясното и лявото винаги са въпрос на хипотеза. Моята е, че ценностите, идеите, програмите на партиите нямат значение. Нямат и класата, доходите, социалната роля, произхода на електората. Десни са тези партии, които кажат, че са такива. Класически пример е Яне Янев, който една вечер си легна земеделец, събуди се консерватор, а медии, избиратели, другите формации не се развълнуваха от неговите "ценности". Просто се съгласиха с декларацията му. Янев ще е десен, докато не се съюзи с БСП. Същото е с хората. "Не знам защо съм десен, но не искам БСП да е във властта", казва десният избирател. "Не знам защо съм ляв, но или гласувам за БСП, или в краен случай, като няма за кого, пак за нея", казва левият.

А сега да видим разстановката в момента. Вдясно е ГЕРБ, там са ОДС на Костов, другото ОДС (Мартин Димитров и Надежда Михайлова), СДС на Кабаиванов. РЗС и Марешки. Те казват, че са срещу БСП и ще разпределят т.нар. десен електорат. ДПС разчита изцяло на етнически вот и не е в тази схема. Миглена Кунева се позицонира като алтернатива на всички, но поддръжниците й са по-скоро десни. Вляво самотно стърчи БСП. Това е нашият класически ляво-десен сблъсък. Винаги, с изключение на 2001 г., предизборната подредба на партиите е такава.

А сега да разгледаме численото разпределение на електората. Той по-скоро ляв ли, или е десен? Историята сочи, че този, който гласува, е предимно десен.

На вота през 2009 г. от 20 състезаващи се партии за категорично десни се обозначиха 6. Начело с ГЕРБ. Толкова сумарно бяха и левите. Но десният блок взе над 2.4 млн. гласа. Целият ляв събра към 770 000. ГЕРБ грабна 1.67 млн. гласа. "Малките десни", т.е. партиите извън ГЕРБ, спечелиха към 740 000 - точно колкото "Коалиция за България". По-важното е, че "малките десни" взеха 30 пъти повече гласове от "малките леви"

"Малките леви" акумулираха всичко на всичко 25 000 гласа. Помните ли ги - "Защита", "Социалдемократи", "Българска лява коалиция"...? Формациите, които останаха малко под 4-процентовата бариера, също бяха самоопределили се за десни - "Лидер", НДСВ, "Новото време".

Мнозина ще опонират, че големият актив на десния блок през 2009 г. се дължи на популизма на ГЕРБ. Те дръпнаха най-много гласове, БСП, от своя страна, бе изхабена от управлението. Но подобна бе ситуацията и четири години по-рано. Тогава лявото бе във възход, БСП демонстрираше "ново лице" със Станишев начело. Десните партии разпределиха 1.5 млн. гласа, левите едва - 1.2 млн. Всичко вляво бе за БСП, което й позволи да спечели.

Припомням тези цифри, защото същото е положението и сега - доста десни партии и една лява; двойно по-голям десен електорат. Вотът зависи от разпръскването на десните гласове. Ако ГЕРБ бъде припозната като единствена спирачка пред БСП, Борисов ще триумфира отново. Ако дясното се раздроби прекалено много, БСП ще е първа. Борисов има полза да размаха червеното плашило. Станишев има полза от формацията на Кунева.

Това между другото са идеални избори за лов на рибки бананки. Без реална алтернатива.