В речта му пак бе пропусната истината - че огромна част от ръководството на ДПС е от хора, принадлежали към ДС

- Какво се случи в събота - атентат, самоцелна индивидуална демонстрация или режисиран спектакъл, г-н Бабикян?

- Това трябва да установят следствените органи. Но случилото се със сигурност беше грозно и лошо за България. 

То неминуемо ще се отрази на имиджа на страната ни. Любовта и омразата в политиката не се решават с пистолет в ръка. Но не бих коментирал случилото се по начина, по който го направи г-н Лютви Местан, говорейки за езика на омразата и за това, че едва ли не 1 млн. души са засегнати. Ако някои трябва да са засегнати, това са 7 млн. души, или колкото точно сме жителите на България. Не бих етнизирал накърнените.

- Местан просто консолидира електората на ДПС - това е запазената марка на партийното ръководство.

- Да, но това не е разумната позиция. Може би е емоционалната позиция на г-н Местан, предвид случилото се. Всяко посегателство срещу политически лидер е посегателство срещу установения ред в страната. 

Така че ако това е плесница върху лицето на България, тя е върху всички ни, не само върху избирателите на ДПС.

А оръжие вече около г-н Доган имаше. В Боянските сараи мистериозно загина секретарят Ахмед Емин. Много се надявам този случай да не е като онзи и нещата бързо и ясно да бъдат установени от компетентните органи. Иначе ще остане тежко петно върху държавата.

- Независимо дали опитът за покушение е бил режисиран или не, получи се фойерверков за лидера резултат: медиите и обществото приковаха внимание към конференцията, отиващият си лидер бе някак божествено самоотстранен, без собствен глас - словото му чете Филиз Хюсменова. 

Като пиар специалист сигурно ще оцените по достойнство тази лидерска героика.

-  Това драматично и ореолно напускане на поста, и при слово, четено от друг човек, по някакъв странен начин ми напомня на словото, четено от Петър Младенов през 1989 и замислената физиономия на Тодор Живков. Доган беше усмихнат и уравновесен за разлика от изненадания Живков. Слава богу, времената са различни. 

- След 23 години начело на ДПС е трудно да повярваме, че Доган наистина се оттегля. Доколко се оттегля?

- Никой не си прави илюзията, че той ще се оттегли от ДПС и от националната политика. Най-малкото, което ще си позволи, е да се окаже в ролята на Стареца от планината, която играеше навремето Александър Лилов спрямо БСП. 

И най-вероятно оттам ще дава своите ценни указания за развитието на ДПС, без да се занимава с оперативното ръководство.

Голяма част от контактите и активите на ДПС продължават да са пряко зависими персонално от него - доколкото става дума все пак за лидерска партия. Когато лидерът го няма, партията изпитва силни конвулсии и се смалява - като НДСВ без царя. В този случай обаче не очаквам подобно развитие, защото не очаквам Доган да си тръгне. По-скоро ще се сдобие с официален говорител.

- Но така Доган осигурява по-широки политически хоризонти за партията си, и особено за връщането  на власт. 

Защото той “тежи” на всички и ДПС трудно може да се коалира с когото и да е вляво и вдясно. А сега ДПС без Доган не е ли цялата в бяло, без обръчи, без сянката на вечния балансьор, и с един нов, европейски лидер, с висок наратив и неопетнена биография. 

- Формалните възможности за коалиране нарастват. И опитът за изчистване на образа на ДПС чрез оттеглянето на Доган явно е стъпка в тази посока. Доколко обаче тя ще е успешна, е съвсем друг въпрос. Защото ако останат практиките в ДПС на една вертикално конструирана партия, ДПС си остава същата. Иначе наистина е по-лесно да се снимаш заедно с Лютви Местан, отколкото с Ахмед Доган, ако търсиш коалиционен партньор.

- В прощалното си тронно слово Доган дава заявка да вкара проблема за малцинствата директно на европейско ниво. Това далновидно ли е или опасно?

- По-скоро е далновидно - доколкото това е казус за цяла Югоизточна Европа. Решението му трябва да е европейско, не регионално. Страните от нашия регион са обременени с етнически проблеми и някои от границите минават не по граничните бразди, а вътре в самите страни.

Друг е въпросът, че в тази вълнуваща и доста силна реч на Доган, която даде героичен оттенък на биографията му, пак бе пропусната истината - че огромна част от ръководството на ДПС е от хора, принадлежали към Държавна сигурност. 

Поне на прощаване да си кажем истината.