Всеобхватният контрол на ДПС в смесените райони доведе до създаването на етническа олигархия

Макар че опитът за атентат срещу Ахмед Доган е на път да се окаже индивидуален акт на протест или отмъщение, а не сложен заговор, както мнозина подозираха първоначално, нападението над лидера на ДПС има доста по-дълбоки основания от тези на индивидуална вендета. В продължение на повече от две десетилетия Ахмед Доган изгради от ДПС мощна и свръхавторитарна етно-политическа корпорация, успяла да монополизира живота на патриархалните общности от български турци и мюсюлмани. Всеобхватният стопански, политически и граждански контрол на ДПС в смесените райони доведе до създаването на всемогъща

етническа олигархия

затънала в корупция, феодален произвол и кланово подчинение на кротките и трудолюбиви хора от Лудогорието и Родопите.
Вътрешните напрежения в подобна авторитарна система са неизбежни и те дълго време бяха потискани с безочливите заплахи за подготвян “нов възродителен процес”, отправяни от елита на ДПС към неговите избиратели. Полутайнственото самоубийство на близкия до Доган Ахмед Емин, както и разцеплението, предизвикано от Касим Дал - дясната ръка на лидера, показаха, че чашата на търпението и подчинението е преляла. Вътрешните конфликти в ДПС бяха придружени и от симптоматични жестове на неглижиране на лидера Доган и на подкрепа за отцепника Дал от страна на турския премиер Ердоган и официална Анкара като цяло. Преходът в опозиция след 2009 г. допълнително открои разцеплението в ръководството на ДПС, където за първи път към Ахмед Доган открито бяха отправени обвинения за сътрудничеството му с комунистическите тайни служби от високопоставени фигури в движението като бившия шеф на младежката организация Корман Исмаилов и самия Касим Дал.
Предаването на лидерството на новата “дясна ръка” - Лютви Местан, и оттеглянето на Доган в позиция на пожизнен почетен лидер бе очевидно замислено като средство за консолидация и изход от вътрешната криза на разцепление в движението. Атентатът - каквато и да е неговата причина - неизбежно ще засили този ефект на консолидация и ще намали шансовете за реализация на алтернативната партия на Дал - Исмаилов. Дали ще има промяна в политиката на ДПС и в каква посока ще бъде поредният завой в претенцията да се съхрани статута на партия балансьор, още е рано да се каже. Едва ли Доган ще напусне ефективно лидерството на тази пирамида на властта, която сам е създал. За Местан по-скоро ще остане отговорността

да опакова

в присъщата му витиевата реторика поредните стратегически ходове на своя стар нов патрон - почетен председател. Стартовият бонус за Местан ще бъде силно мотивираното и консолидирано след нападението срещу Доган ДПС, което ще се представи традиционно добре на предстоящите парламентарни избори.
Налице е видимо отчуждение в иначе внимателните отношения между увлечения в ляв завой лидер на БСП Станишев и ръководството на ДПС. От друга страна, злите езици твърдят, че неформалните бизнес контакти между високите етажи на ГЕРБ и ДПС понастоящем са значително по-добри, отколкото официалните им политически отношения. За Местан и неговия почетен председател ще има достатъчно пространство за лавиране в изплитането на нови коалиционни мрежи преди и след изборите, стига да се справят с вътрешните напрежения и съперничествата в корпорацията ДПС. Сериозно предизвикателство за Местан ще бъде и стоплянето на отношенията между ДПС и официална Анкара, за което Доган не може да помогне, но може да не пречи...
Пресилени са опасенията, че атаката срещу увлечения в постмодернистки анализ Доган ще накърни силно международния образ на България. Атентати - включително доста по-опасни - стават навсякъде по света. Случилото се в НДК е по-скоро

шамар за службите

по сигурността, които не само не предотвратиха свободния достъп на атентатора до трибуната, но и безпомощно допуснаха срамния линч, на който бе подложен поваленият нападател от развилнелия се около сцената делегатски башибозук. В пейоративна светлина изпъкна образът на Греъм Уотсън - лидерът на европейските либерали. След като стана неволен свидетел на саморазправата с атентатора, устроена от неговите либерални съидейници, той трябваше търпеливо да наблюдава как несменяемият от 23 години Доган еднолично предаде лидерството на Лютви Местан - без алтернативни предложения за лидер от президиума и от залата, без какъвто и да е дебат. Новият лидер Местан бе избран с единодушие и ентусиазъм, на които може да завиди всеки комунистически диктатор. В заключение Греъм Уотсън силно похвали всички тези либерални табиети в залата и застана “зад тази политическа партия, която гарантира правата и свободите в България”.
Ех, Уотсън, Уотсън... имало е и по-добри времена за либерализма в Европа...