Бургас даде старт на пряката демокрация в страната за енергиен инфраструктурен обект

Бургас първи постави началото на пряката демокрация в страната преди пет години за енергиен инфраструктурен обект. 

През 2008 година, въпреки ниската избирателна активност, се случи референдум за обект, който засяга не само България, но и Балканите. 

За времето от 2007 до 2011 година на територията на Бургаска област проведените референдуми бяха общо пет. Три от тях, свързани с проекта за изграждане на петролопровода "Бургас-Александруполис".

Тревогите на морските общини за екологията и туризма в региона доведоха до прякото допитване на населението в Бургас, Созопол и Поморие. Независимо от това  първият за 21 век референдум в страната се проведе. И се провали, и не се провали.

Провал, заради ниската активност, която не успя да прескочи законовата бариера от 51%. Успех, заради излезлите 27,9%  от жителите, имащи право да гласуват, да дадат своя вот срещу изграждането на петролопровода.  

След като станаха ясни резултатие от  прякото допитване в Бургас на 17 февруари 2008-ма, кметът Димитър Николов обобщи, че референдумът е успешен.

"Това е първият демократичен референдум в Бургас за енергиен инфраструктурен обект, засягащ не само града и България, но и Балканите и всички подобни дейности по утвърждаване на демокрацията трябва да бъдат поощрявани. Всички резултати и технически подробности от него ще бъдат предоставени на Европейската комисия", каза тогава Николов.

В изборния ден преди пет години пристигнаха гръцки екоактивисти, които агитираха да се гласува против изграгждането на петролопровода.  Агитираха за избирателна активност и лиделите на партии. Още през лятото на 2007 г. когато се решаваше да го бъде ли това допитване, съветниците от БСП – Бургас се обявиха против, с мотива че решението на морските жители няма да бъде взето под внимание.

6 дни преди датата за отговор навъпроса "Одобрявате ли изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на община Бургас?", от ръководството на Международната проектна компания, която трябваше да строи нефтопровода обявиха, че няма да се съобразят с резултатите.

Резултатът след гласуването беше по-малко от 30% процента активност и отпечатани 400 000 брошури.

Същата справедлива съдба сполетя и проведения през  април референдум в Созопол. Там гласуваха по-малко от 5000 души. С малки изключения, те се обявиха против изграждането. Активността и там бе твърде ниска.

Легитимен се оказа само референдумът в Поморие през май 2009 г. Резултатите показаха рекордна избирателна активност - 60,12%. Почти 98% от поморийци  заявиха с "не" позицията си за петролопровода.

Успешен се оказа референдумът в село Извор през 2009 г. Тогава жителите там гласуваха да преминат от община Созопол към Бургас. Активността бе почти 100%.  Промените в границите на двете общини станаха факт с указ на президента от май 2010 г.

През 2011 г. се проведе и референдум за преминаването на село Черни връх към Бургас. Допитването беше неуспешно и така селото и до днес си остава в община Камено.