Помни ли човечеството грешките си?

На 27 януари 1945 г. малцината оцелели в концлагера Аушвиц са освободени. Това става след окончателната победа на Съюзническите войски над Хитлер и влизането на Червената армия в лагера. Аушвиц остава символ на нацисткия геноцид. През 2005 г. ООН обяви датата за Международен възпоменателен ден на Холокоста. Създаден на територията на окупирана Полша, този концлагер се превръща в символ на местата за осъществяване на хитлеровото окончателно "решение" на еврейският въпрос". В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност цифрите трудно могат да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население на Европа, около 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на смъртта, освен евреи и военнопленници, загиват критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всякакви политически опоненти на нацистите. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни, хора с психически и физически увреждания, членове на църквата "Свидетели на Йехова" и други християни, например пастори, които отказвали да проповядват "расовите" теории на нацистите в църквите си. "Никога вече", повтаря светът, но историята ни учи, че това, което се е случило веднъж, може да се повтори. Превръщането на омразата в доктрина и доктрината в практика на геноцид не е нещо, от което са застраховани и днешните политици. Фашистка и расистка политика не липсва и в съвременността. Холокостът е безпрецедентен само в миналото и остава такъв, но за жалост нехуманна политика на геноцид се случва и днес. Безбройни са жертвите на ежедневния расизъм. Холокостът е знаков не само с броя на избитите евреи и безпрецедентната жестокост, но и с факта, че е това е геноцидът, който поради размерите си, получава най-много гласност. Затова и споменът за този срамен момент в историята на човечеството действа като напомняне докъде може да стигнат идеологии, основани на расизъм и идеята за превъзходство на една етническа или национална общност над друга. Геноцидът над евреите поражда първия шок на модерния свят, убеден в своя хуманизъм: смразяващо е съзнанието, че дори в развиващите се демокрации цяла етническа група може да се превърне в жертва на систематично физическо изтребление. В днешно време често изкривени употреби на страданието за политически дивиденти, както и сензационната интерпретация на историята от кино индустрията, ни кара да подминаваме годишнините, свързани с Холокоста. Не можем да търсим оправдания у другите за това, че ние не заемаме позиция. Ако си казваме: "Колко реално страдание има в нашето време, защо да обръщаме такова внимание на нещастия принадлежащи на миналото?", следва да си отговорим честно: "За да противодействаме на расизма сега, ние не трябва да забравяме".