Все трябва да почнем отнякъде, а това в неделя беше началото

Двама си говорят:
- Кофти време, а?
- Абе да правят каквото си искат!
Този виц от времето на соца някак звучи на място, като говорим за вчерашния референдум. За избирателната активност, по-ниска, отколкото във всички социологически прогнози, веднага се появи обяснение - лошото време, студа, затрупани пътища... Според мен обяснението много повече е, че горе-долу четирима от всеки пет пълнолетни българи някак си не видяха ясна кауза.

Нямаше ясна барикада, която да увлече хората.
По-силно включване, отколкото сега, имаше например на референдума в Бургас през февруари 2008 г. гласуваха 28% от избирателите. От онзи вот, 97% бяха против нефтопровода "Бургас-Александруполис". Ясна кауза, близка до ума на всеки в региона.

Сега негласувалите, които са голямо мнозинство, очевидно не са видели нещо, което да ги стресне, трогне, очарова, ядоса, изобщо нещо, което да ги запали.

"Мирният атом" и неговото бъдеще у нас? Това официално е въпросът, но обясниха ли партийните активисти и прилежащите им експерти просто и ясно какво следва от "да" и "не" за нашия живот? За цената на тока, за това колко ще е сметката и кой ще я плати? Не обясниха на хората като хората. Когато няма отговор на близките до човек въпроси, възниква мисълта, че едни енергийни лобита зад кадър се бият за кокала.

И - "абе да правят каквото си искат."
А какво има в гласовете "за" на въпроса "Да развива ли България ядрена енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа"? Има интересната мотивация "против" деиндустриализацията. Искаме да развиваме индустрия, да сме "нация техническа", а не от сервитьори и овчари. Дали това може да стане през АЕЦ "Белене", разбира се, е много спорно.

БСП пък размаха референдума като знаме, много по-голямо от една АЕЦ. Размаха го като знак за протест срещу властта, срещу ниските доходи, безработицата, изобщо - срещу "ония". Не е случайно, че активността е най-висока освен в Плевен (логично) и в трите области от Северозападна България - Видин, Враца и Монтана, най-бедния регион от Европейския съюз.

Интересна е и мотивацията за гласуване "не". Тук е и страхът от енергийна зависимост от Русия, и от корупцията на енергийните олигарси.
Когато обаче струпаш в един референдум всички болни въпроси на България, накрая не решаваш нито един.

А какво стана с ДПС? Любопитен факт е, че в Кърджали гласуването бе много слабо. Изглежда, че електоратът на ДПС не е много заинтересуван по енергийните въпроси. А виж, почетният лидер Ахмед Доган е такъв специалист по появяващата се на хоризонта водородна икономика...

Но всъщност първият ни национален референдум в най-новото време не стои зле на фона на допитванията до народа в нашите съседи, с които се сравняваме напоследък. 
В Гърция и Румъния - скандали.
През октомври 2011 г. тогавашният гръцки премиер Папандреу обяви, че ще направи референдум за току-що договорения спасителен пакет, и хвърли в смут Европа и кредиторите. Сп. "Икономист" тогава писа, че това е референдум "Да гласуваш да не платиш дълговете си". Референдум така или иначе нямаше.

В Румъния миналото лято имаше референдум дали да бъде свален от власт десноцентристкият президент Траян Бъсеску. В основата на атаката бе премиерът социалист Виктор Понта. При 46% активност 87,5% (около 8 милиона души) поискаха Бъсеску да падне. Въпреки това референдумът си остана невалиден, защото се изисква активност над 50%.
Все трябва да почнем отнякъде, а това в неделя беше началото. Докато ние се лутаме из дебрите на пряката демокрация, Швейцария успя да стигне дотам, че на референдум да отхвърли искане народът да се произнася всеки път, когато правителството трябва да подписва важно международно споразумение. Тогава швейцарци издигнаха плакат "твърде много демокрация убива демокрацията".

У нас трябва да перефразираме Чърчил - референдумите са трудно и скъпо нещо, но по-добра пряка демокрация не е измислена.